Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Моментът, в който светна истината за ковид ваксините

Продължение на статията “Как ковид промени науката”.

Дали изнамирането на нови генни ваксини си заслужава с оглед на това, че човечеството може би рискува съществуването си като биологичен вид – не изобщо, а като създание с познатите биологични, психологични и интелектуални възможности? Не започва ли да се вижда все по-ясно, че десетките милиони ваксинирани са само част от един експеримент на генното инженерство?

Ковид пандемията наруши нормалния ритъм на живот до степен на пълно безразличие за дългосрочните и важни неща в живота у някои хора. Ако преди пандемията интелектуалните занимания бяха приоритет на определени среди интелектуалци, днес това се отнася за грижата за човешкото здраве в дългосрочен аспект. Хората сякаш се умориха от притесненията покрай ковид дотолкова, че лекари и пациенти не приличат на себе си. Лекарите не се държат като медицински лица, а сляпо следват протоколите за лечение на ковид, спуснати от СЗО, без оглед на медицинските си познания. Пациентите на свой ред масово се предоверяват на предписаните нелогични лечения до момента, в който стане непоправимо късно.

Това обаче е като детска игра пред много по-сериозните промени в отношението към науката. Да, лекарите извършват различни процедури, без да се запитат, защо не са направили нужните изследвания преди това, а пациентите не си дават никаква сметка защо ги подлагат директно на тежки лечения без нужните индивидуални медицински тестове. Но онова, което учените приеха без колебания относно начините за правене и финализиране на научни изследвания, надхвърля рамките на разума.

Само преди пет години имаше широко разпространено колебание дали да се инвестира в експериментални лекарства, които използват синтетични молекули, за да насочват човешките клетки към производството на специфични протеини, чрез които да се защитават от болести. По това време, въпреки шумно рекламираните ползи, нито един продукт, базиран на технологията на иРНК (информационната рибонуклеинова киселина – информационна РНК, иРНК – носи информация за синтеза на една, а понякога и на няколко полипептидни вериги и казано накратко, предоставя рецепти за създаване на белтъци), не беше одобрен. В условията на ковид пандемията обаче, в рамките на по-малко от две години, бързото развитие и успехът на ваксините срещу ковид на Pfizer/BioNTech и Moderna промениха правилата на играта.

Преди появата на ковид американският фармацевтичен гигант Pfizer вече работеше с германската стартъп компания BioNTech заради нейния значителен опит в областта на прилагането на иРНК като средство срещу грипните вируси. След това фокусът се измести върху разработването на ваксина срещу ковид. В този момент неотложната нужда от създаване на лечение ускори процесите и разработките преминаха една стъпка напред – лечение на базата на РНК (нишката от ДНК, която предава инструкциите, необходими за създаването на протеини).

Разработването на ваксини е емпирично: много е трудно да се разбере дали ще проработи. Това е изключително рисковано, затова и никой не иска да се занимава с научноизследователска и развойна дейност“, казва Ричард Букала, ръководител на медицинското училище в Йейл, където се занимава с ревматология, алергология и имунология. „Причината е, че един учен не осъзнава, че онова, което е създал, е неуспешно, докато не въвлече в изследванията десетки милиони хора. В това беше и неочакваната полза от пандемията, тъй като технологията за ваксиниране с РНК и иРНК се изследва от поне десет години, но едва по време на ковид пандемията можехме да инвестираме в нея.“

Оказва се, че именно относителното обществено приемане на необичайния високотехнологичен подход е било от ключово значение за липсата на напредък, а бързото одобрение от различни регулаторни органи заради пандемията е дало увереност както на инвеститорите, така и на индустрията.

С други думи, от научна, медицинска – а и хуманна гледна точка – това нямаше да се случи без ковид пандемията. По тази причина понастоящем сме в ситуация, в която вратите за по-нататъшни одобрения са отворени за нови „успешни“ ваксини на генна основа. В клиничните изпитания обаче трябва да участват хора, затова и вече се подготвя почвата за това да могат повече хора да предложат телата си в служба на науката и „добруването“ на човечеството.

Следващата „хуманна“ ваксина се очаква да е срещу друга болест-убиец – маларията, която според оценките е убила почти половината от всички хора от каменната ера насам. Според официални данни само през изминалата година тя е била водещ причинител на смърт сред инфекциозните заболявания в световен мащаб: от нея са починали повече от 600 000 души, повечето малки деца.

Любопитното е, че – дали случайно или не – обект на новата ваксина ще бъдат мозъчните клетки, тъй като патогенният протеин на маларията атакува точно тях. И ако на някой все още не му е „светнало“ – „успехът“ на ковид ваксините се определи от това, че вирусът разболявал по-леко ваксинираните, т.е. милиони хора свикнаха с мисълта за ваксините на генетична основа като нещо полезно. Как ще се определи тогава успехът на ваксина, която се „заиграва“ с мозъчните клетки? Дано не е в условията на някаква „нова“ пандемия!

Защото екипът на Ричард Букала, в партньорство с фармацевтичната компания Novartis, вече е успял да разработи самоамплифицираща се иРНК ваксина срещу малария. Самоамплифициращата се РНК (self-amplifying RNA или saRNA) е вид РНК, която има много структурни прилики с иРНК. Основната разлика е, че saРНК е с много по-голяма молекула, тъй като кодира четири допълнителни белтъка в допълнение към гена, за който е предназначена ваксината. Технологията произлиза от успешна РНК ваксина срещу малария за мишки, разработена в Йейл, и е в напреднал стадий на предклинични тестове. Тя може да бъде тествана за първи път при хора до две години. А след това? Как ще убедят хората да започнат да се ваксинират с нея в условията на едно нормално ежедневие?

Може би всяка ваксина ще е според заболяване по регион. Тогава няма да се налага да се стига до нови почти „военни“ условия на рестрикции и налагане на ваксинация, както виждаме, че се случи по време на ковид пандемията. Що се отнася до маларията например, тази болест е актуална за хората от области с широко разпространение на тропически болести.

Потенциално можете да се предпазите от редица тропически болести, като използвате самоамплифицираща се РНК, която е насочена към кодирания от паразита протеин MIF, който убива клетките на паметта“, казва Ричард Букала. „Напредъкът на самоамплификацията ще създаде следващото поколение РНК ваксини, което ще позволи много по-ниско дозиране и генериране на критично необходимите Т-клетъчни отговори. Всичко това ще се случи през следващите пет до десет години.

Пет до десет години? След като лампичката „ковид“ светна, не сме убедени вече, че това ще отнеме толкова дълго време. В началото на февруари Moderna започна изпитание на ваксина срещу вируса на СПИН, която разчита на същата иРНК технология като тази в ковид ваксините. От компанията твърдят, че ако ваксината е успешна, еднократната доза от нея ще осигури доживотна защита. Затова и проучванията дали тази технология ще може да помогне за контролиране на състояния, които до голяма степен са устойчиви на лечение като бяс или рак на дебелото черво, кожата, гърдата и други части на тялото, са вече в ход.

В резултат редица учени вече дават сигнали, че отдавна са прегърнали идеята за иРНК ваксини и това обяснява големия брой анонси за разработки на ваксини в тази насока. Нека не забравяме, че всеки научен екип съществува благодарение на своите финансови благодетели и едва ли е необходимо много време преди медицината да избере изцяло тази насока в лечението на болести.

Професор Дейвид Димерт например, имунолог в университета „Джордж Вашингтон“, споделя в същата посока следното: „Пандемията от ковид наистина показа успеха на иРНК ваксините, така че пътят от обсъждането на приложението ѝ срещу вируса на СПИН до първата фаза на клинични тестове премина с ускорени темпове.“

А д-р Джефри Бетони, професор по микробиология, имунология и тропическа медицина в Училището по медицина и здравни науки „Джордж Вашингтон“, казва: „Ваксината срещу HIV стимулира имунен отговор срещу вируса чрез клетките в лимфния възел. Тази процедура е напълно нова технология и е уникална в областта на медицината.“

И така, след ковид на фокус са тежките и неизлечими инфекции. Само в Moderna се разработват клинични тестове за поне 30 лечения на базата на иРНК в шест различни области на медицината. Това обаче е само началото на масовизацията на нещо, което е започнало отдавна, но до момента на ковид пандемията не е намирало подходяща причина да се активира и е съвсем логично тази технология на генна терапия и ваксинация да стане водеща и за други, не толкова тежки болести.

Например все по-голямо внимание се обръща на начините за справяне със затлъстяването, тъй като то се очертава като водещ съпътстващ фактор при тежко болните от ковид – 78% от пациентите в САЩ, хоспитализирани между март и декември 2020 г., са били с наднормено тегло.

Подобен е случаят и при страдащите от захарен диабет тип 2. Вече има зелена светлина от регулаторните органи за използването на синтетична версия на хормон за лечението. Причината е, че този хормон намалява апетита, а в препоръките за лечение на ковид се набляга на това, че загубата на тегло намалява тежкото протичане на ковид.

Излишно е да спекулираме тук с водещите принципи на познатия от векове оздравителен процес, при който апетитът и силният организъм са естествените „помощници“ при лечението на болести. Защото ако го направим, ще се окажем въвлечени в спорове за това кой знае най-добре как се лекува и други подобни. Но все пак сме длъжни да отбележим и тази промяна в мисленето, която е видимо отдалечаване от принципите за лечение, основани на здравия разум и хилядолетната практика на човечеството, преживяло не една или две пандемии.

Дийнън Пилай, член на „Independent Sage“ (независима група от учени, която консултира правителството и обществото на Обединеното кралство по отношение на пандемията от COVID-19) и професор по вирусология в Лондонския университетски колеж (UCL, University College London), споделя уверено:

Ковид ни предостави визията за това как е най-добре да се прилага науката за решаването на здравословните проблеми на човечеството.“

Ако има някаква доза оптимизъм във всичко, което се случи по време на ковид пандемията, то това е стъпката към едно ново научно сътрудничество и впечатляващият напредък, който бе постигнат за толкова кратко време“, казва Дейвид Браун, онколог и учен към Йейлския раков център в Ню Хейвън, чиито изследвания са с фокус върху имунотерапиите на рака. Неговият екип работи по създаването на РНК ваксини срещу рак. „Надявам се, че научните постижения, постигнати през този период, ще ни помогнат за лечението и на други заболявания, а това е проблясъкът надежда, роден от тази изключително трудна ситуация.“

Това щяха да бъдат наистина не само красиви, но и успокоителни думи, ако не бяха видимите вече очертания на една трайна тенденция за масови медицински опити в естествена човешка среда, уж в името на медицината и контрола над болести като рака, маларията и дори затлъстяването.

Опити, които се насърчават от учени, които все още не знаят какви ще са дългосрочните последствия за човечеството. Може би защото наивно и егоистично се надяват, че други ще се „жертват“, а те и техните близки ще останат незасегнати.

Докога обаче ще продължи тази илюзия? Лампичката „ковид“ светна и онова, което виждаме, не може да са просто физиологични опити с човешко ДНК. Дали целта не е създаването на „ваксини“ и срещу други човешки „заболявания“ като съвест и морал? Дали не се планира „генетичното“ пречупване на силата на човешкия дух? Ще видят ония, които искат да знаят какво се случва зад кулисите.

Последно качени

Свързани постове