Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Как ковид промени науката

Глобалната ковид пандемия отвори нови предизвикателства пред човечеството. Огромните усилия в борбата с коронавируса и похарчените милиарди обаче доведоха до неочаквано и смущаващо въздействие върху медицината и науката. Има основателни подозрения, че зад красивите фрази и убедителните лозунги за научен напредък се прикриват генетични опити с човечеството, които съвсем не са безопасни за биологичното съществуване на човешкия род. Или поне на онези индивиди, които се подлъжат да се подложат на тях в името на науката, прогреса и личното здраве. За какво точно става дума?

21-годишният Том Пули е първият човек, ваксиниран с експериментален имунизационен препарат срещу чума в рамките на медицински опит миналото лято. Ваксината е била тествана върху мишки преди Том Пули да се подложи на нея. Той е вдъхновен от експеримента, защото смята, че участието му ще помогне на света да се избави от една от най-жестоките смъртоносни болести в човешката история. Въпросът е, че и в този случай става въпрос за ваксина на базата на генетично променена версия на вирус, която съдържа гена за изграждане на протеина на патогена, от който вирусът се нуждае, за да навлезе в клетките на организма (така нареченият шипов протеин при ковид вируса).

За сведение, генните ваксини срещу ковид действат на следния принцип – доставят гена за SARS-CoV-2 в клетките на организма, за да го използват за производство на шиповия протеин. След това имунната система на ваксинирания пациент разпознава протеина като чужд, произвежда антитела и активира Т-клетките (или бели кръвни клетки), за да го атакуват. След като мнението на широката публика по целия свят беше манипулирано месеци наред във връзка с ковид ваксините, очевидно идва времето на масовото прилагане на започналия генетичен експеримент с човечеството. Ако по-късно лицето влезе в контакт с вируса SARS-CoV-2, имунната му система ще го разпознае и ще бъде готова да защитава организма от него. Този модифициран вирус се нарича аденовирус и според производителите на ваксините срещу ковид не причинява заболяване.

Онова, което обаче тези производители не разпространяват толкова шумно, е, че няма достатъчно данни, въз основа на които да се направят заключения как действат ваксините при хора, които вече са имали COVID-19, както и в каква степен е възможно ваксинираните лица да продължават да носят и разпространяват вируса.

Непредубеденият читател няма как да не остане впечатлен от постигнатото в областта на генните ваксини, ако се доверява сляпо на официалната информация. Самият Том Пули, студент по инженерна радиотерапия, изглежда толкова ентусиазиран от прогресивното и хуманистично начинание на учените, че не се страхува от възможни нежелани реакции. „Те не скриха нищо от мен, но ме увериха, че е възможно най-безопасно. Да, има известна доза риск, но аз имам доверие на този екип от талантливи учени. Затова и считам за голяма чест да бъда първият, който се подлага на това изпитание.“

Красиви думи, зад които обаче прозира добре обмислената маркетингова стратегия на големите фармацевтични компании. Навярно някои читатели помнят холивудския хит „Беглецът“ с участието на Харисън Форд, в който създателите на филми надигнаха завесата пред машинациите на големите фармацевтични компании, способни да убиват, за да прикрият нежеланите реакции по време на тестването на нови лекарства. Емоционалният образ на героя на Харисън Форд, който изгуби безвъзвратно обичната си съпруга и беше осъден на екзекуция заради морала си и решимостта си да спре вредното за хората лекарство, удивително много резонира с емоциите на хората преминали през ада на ковид болестта и осъзнали лъжите за „безопасната“ ваксинация още на етап ковид пандемия.

Затова и в случая с новите тестове за ваксина срещу чума, в условия на нестихнали притеснения, свързани с вредите от ковид ваксините, прави впечатление, че създателите на ваксината Oxford Vaccine Group и AstraZeneca са успели да впечатлят един студент по инженерна специалност дотолкова, че той с готовност им се доверява (на практика рискува живота си). Освен това се забелязва колко убедителен е Том Пули (или създателите на този образ) в твърденията си, че е имал единствено неразположение за около 3 часа, а информацията за този медицински опит (който навярно ще се превърне в първия от редица други) е придружена от кратък анонс за огнището на зараза през 2017 г. в Мадагаскар, отнело живота на 171 човека. Сиреч освен опитно свинче, Том е и герой в служба на човечеството.

Ако обобщим, имаме следното: тежка и неизлечима болест, която може да започне да убива наред, честни и талантливи учени, които не крият нищо от хората, безопасен препарат, хуманно дело в служба на човечеството! Какво обаче не ни казват?

Тази генна ваксина срещу чума също е базирана на технологията ChAdOx на Oxford Vaccine Group и AstraZeneca. Технология, която както вече знаем, се използва за създаване на ваксини срещу ковид на базата на ваксини от вирус от групата на аденовирусите. (https://www.vaccitech.co.uk/technology/) В този смисъл, очакваните така наречени „научни“ успехи в медицината са същият „научен“ успех, който ни е известен от ковид ваксините. А това означава само едно – нови прикрити случаи на вреди за човешкото здраве в дългосрочен аспект и може би необратима промяна на генетичната структура на човешкия индивид.

Случаят обаче е пример за това как лечението и имунизацията свързани с ковид ще се предлагат на „потребителите“ като „ново научно откритие“ в помощ на лечението на други заболявания. В информацията на статията от The Guardian за новото начало в медицината благодарение на ваксините срещу ковид се споменават няколко изключително опасни инфекции, които са известни отдавна и за които навремето също имаше конспиративни теории, че са с изкуствен произход. Именно срещу такива инфекции започват разработки за генни ваксини.

  1. Денга – вирусна хеморагична инфекция, позната също и като „трошаща костите“ треска, която в първата си фаза причинява кървене, пропускливи кръвоносни съдове и ниски нива на тромбоцитите, а във втората води до опасно ниско кръвно налягане. Източник на денга вируса са няколко вида маймуни, които заразяват комари, а те на свой ред – човека, но болният човек не е източник на зараза за други хора, а само за комари, които го пренасят. Въпреки че вирусът не е устойчив във външна среда и се унищожава бързо от обикновени дезинфекционни средства, човек може да се зарази след ухапване от заразен комар и вирусите да атакуват смъртоносно черния дроб, сърцето, бъбреците и главния мозък.
  2. Ебола (EVD, или Ebola virus disease) – изключително заразна вирусна хеморагична инфекция при бозайници и хора, която се разпространява чрез телесни секрети като пот, кръв, лимфа, слюнка урина, семенна течност или фекалии. Болестта започва от 2 до 21 дни след заразяване с температура, болка в мускулите, слабост, главоболие и болки в гърлото. Във втория етап се появява повръщане, диария, обрив и проблеми в дейността на черния дроб и бъбреците, съпътствани при някои болни от обилни вътрешни и външни кръвоизливи. Администрацията по храните и лекарствата на САЩ обяви през 2019 г. първата ваксина срещу Ебола – Ervebo, която представлява жива, атенюирана (отслабена или променена така, че да не предизвика заболяване) ваксина, която е генетично разработена така, че да съдържа протеин от Заирския вирус на ебола.

Любопитно е, че подобно на „неяснотата“ около произхода на ковид, въпросът за произхода и на тези патогенни вируси остава на заден план. Масовият потребител вижда единствено плашещите болести, от които „новата“ вълна в медицината ще предпази човечеството. С това ставаме свидетели на появата на безпрецедентен стремеж за контрол на смъртоносните болести, зад който обаче не стои грижата за здравето и благосъстоянието на човечеството, а изнамирането на нови и много по-опасни инструменти за контрол не само над демографските промени в света, но и над психиката и биологията на човешкия индивид.

За жалост, уроците, които човечеството трябваше да научи, не са онези, които медиите ни убеждават, че са най-меродавните изводи от ковид пандемията. Официалната наука като че ли се опитва да утвърди нови норми, чиято скрита цел е да служат като трамплин за онези промени, които здравият разум категорично би отхвърлил при други обстоятелства.

През 70-те години на 20 век сред най-потенциално значимите пробиви в науката беше напредъкът в космонавтиката. Днес, десетилетия след грандиозните обещания на политически лидери за овладяването на космоса в името на човечеството, светът все още не е станал свидетел на нито едно от тях. Оказа се, че зад всичко са стояли амбициите на политици за политически, социален, а може би и териториален контрол над света. А всички съпътстващи „екстри“ от тези обещания – като фантастична литература и филми – послужиха добре за капитализиране на печалби и изфабрикуване на нови версии на какви ли не теории за произхода и бъдещето на света.

И тъй като в една лъжа има само умора, днес са необходими нови „лъжи“, зад които обаче стои същата безпътица, както и преди. Както се пееше в една много популярна песен от 80-те години на българската рок-група „Щурците“:

„Светът не вярва в стари богове!… Светът си знае както две и две какво е безизходица…

Светът не иска и да знае какво ще му се случи скоро. Начало ли е или краят – светът е схванат от умора!“

Дали онези, които днес не ни казват истината за ДНК ваксините, не се надяват точно на тази безпътица и умора от безизходицата, в която корона пандемията постави стотици хиляди семейства? Дали „старите богове“ на диктатори, познати от историята не надничат зад изказвания като това на професор Сара Гилбърт, създателката на оксфордската ваксина?

Имаме тортата и можем да сложим черешка отгоре, или да сложим малко шамфъстък, ако искаме различна ваксина, просто добавяме последната част и сме готови.

Българската интелигенция съвсем деликатно в лицето на различни творци – не само „Щурците“ – поставяше въпроса за последствията на десетилетните лъжи на комунизма за смисъла на живота, света и обществото. Днес моделът като че ли се повтаря в условията на пандемия и породения страх у хората за благосъстоянието и живота на семействата им.

Медицината е нещо добро, защото е спасявала и се надяваме да продължи да спасява човешки животи. Но като че ли зад появата на някои „потенциално значими пробиви“ не стои бъдещето, последвало открития като пеницилина например през далечната 1928 г. (само осем години след продължилата почти 3 години пандемия от испански грип – първата позната пандемия, която не е поразявала само малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно състояние, а основно млади и зрели хора в отлично здраве). Зад тези очаквани „значими пробиви“ стои един плашещ ръст на изследвания на „високотехнологични“ ваксини, които по своята същност представляват началото на масови генни опити с човечеството.

Ковид се оказа дългочаканата болест, която да премахне скептицизма на най-различни групи от хора по отношение на експериментирането с човешкото ДНК. Само за две години човечеството преживя няколко ковид вълни, през които заболяването протичаше дълго и се отличаваше с множество здравословни проблеми, сред които е и синдромът на хроничната умора (пак тази „хронична умора“, от която светът е схванат, както пеят „Щурците“). Уж си бил болен и си оздравял, но след края на заболяването са дошли множество промени в живота ти.

Дали тогава при тези широко рекламирани „пробиви“ в науката няма да се появят неочаквано и други нови „решения“ – отново в името на благото на човечеството – които ще отварят врата за нови форми на контрол над хората? Например пълна цифровизация на социалния живот или още по-засилено трансгранично сътрудничество между правителствата, които както вече видяхме бавно, но сигурно пристъпват на световната сцена. 

Няма ли тогава разумната и оправдана съпротива срещу контрола над човечеството да стихне, приспана от „логиката“ на изказвания като това на Дийнън Пилай, който е член на „Independent Sage“ (независимата научна консултативна група за извънредни ситуации от група учени, несвързани с правителството, която публикува съвети, насочени към правителството на Обединеното кралство по отношение на пандемията COVID-19, https://www.independentsage.org/) и професор по вирусология в Лондонския университетски колеж (UCL, University College London):

Ковид стимулира бързото претворяване на предишни знания в практиката. Развитието на науката отнема много години и се нуждае от възможност да бъде приложено. Ковид осигури по-лесна регулаторна среда с ускорени изпитания, така че разработването на ваксини стана много бързо. До появата на ковид преминаването на нова ваксина или лекарство през всички етапи на разработване и регулиране можеше да отнеме десетилетие или повече, но сега те се въвеждат в рамките на 12 месеца след първото описание на заболяването. Очакванията ни сега са за много по-бързо прилагане на научните постижения. Условието за това е продължаващата необходимост от равен достъп до тези постижения, което все още предстои да се наблюдава при ваксините и лекарствата на Covid.“

Красиви и на пръв поглед логични думи, като се имат предвид събитията от последните две години, които обаче са напълно абсурдни с оглед на неизбежната необходимост във всеки клон на науката от дългогодишни проучвания. А в областта на медицината, безопасността на лекарствата и ваксините императивно налагат тези неписани правила.

Да, ковид ни изненада, ще каже някой. Добре, но защо тогава се говори за „очаквания за много по-бързо прилагане на научните постижения“? Очевидно ковид не просто променя нагласите в науката. Ковид променя ДНК-то на човешкия разум, който мутира от образа на своя създател към образа на създанията на фалшивия създател на човечеството. И води до подстъпите на една „нова“, „сковаваща от умора“ наука. А дали тя е „начало или край“ на лъжите и имитациите, предстои да видят ония, които искат да знаят какво се случва зад кулисите.

Последно качени

Свързани постове