Едва ли си даваме сметка колко много от възгледите ни за правата и добруването на жените са плод на десетилетна идеология. В скандално интервю с Аарон Русо са изнесени данни от младия Рокфелер относно бруталната употреба на това движение за две цели: икономическа и идеологическа.
Социалните движения и датата 8 март
Феминизмът от т.нар. „първа вълна“ се съсредоточава главно върху премахването на правните пречки пред равенството между половете (напр. право на глас и право на собственост). Правата на работничките в големите фабрики са обект на усилени движения на състрадание и защита. Виждайки енергията и потенциала на това мощно движение, не закъсняват и желаещи да го пренасочат.
В кампанията си за избирателни права на жените Социалистическата партия на Америка провежда за първи път Национален ден на жената през 1909 г., като в следващите години идеята се разпространява в много европейски страни със съдействието на социалистите. Датата 8 март се налага след Петербургската стачка за „хляб и мир“, спомогнала Руската революция от 1917 г., довела до абдикацията на Николай II.
Относно позицията на ранните социалистически (атеистични) кръгове за ролята на жената в семейството може да се говори много. Достатъчно е да се каже, че тя е повече от радикална, и в някои отношения надминава дори днешната „свободия“.
Интервюто: искахме парите им и децата им
Холивудският режисьор и режисьор на документални филми Аарон Русо излъчи в предаването си поразителните признания на Ник Рокфелер, че фондацията на семейството му е създала и финансирала движението за освобождение на жените, за да унищожи семейството.
Рокфелер разказва на Русо за две основни причини, поради които елитът финансира женската свобода: едната е, че преди това банкерите не са могли да облагат половината население; и втората – че това им е позволило да приемат децата в училище на по-ранна възраст, което дава възможност те да бъдат индоктринирани да приемат държавата като основно семейство, разбивайки традиционния семеен модел.
Това разкритие съвпада с предишни признания на феминистката Глория Стейнъм, че ЦРУ е финансирало Списание MS като част от същия дневен ред.
Дали феминизмът облекчи живота на трудещите се жени
Реално извадените от допира със своите деца и съпрузи жени работят много часове, за ниска заплата… често в сферата (парадоксално!) на отглеждане на чужди деца.
Богатата дама, градяща кариера, има нужда от външна детегледачка. Бедната работеща жена има нужда от институция, която да гледа децата ѝ в заведение, докато тя по цял ден е на работа.
Единственият план, който безотказно се е изпълнил, очевидно е на тези сили, които са искали да разбият и сведат до минимум общуването в семейството.
Алисън Улф пише за The Guardian: „Днес наемаме милиони и милиони асистенти в детски ясли, асистенти за грижи, съдомиячки и домакини – армии от жени, изпълняващи традиционни женски задачи. Детските ясли и домовете за грижи са големи сектори и ние изнасяме навън повечето от това, което някога сме правили в кухните у дома: все по-малко храна се приготвя у дома. Работниците в тези сектори са нископлатени. Те са част от икономиката с непрекъснат цикъл, която е в основата на професионалния живот. Те също са преобладаващо женски.“
В какво идеологията на феминизма проми мозъка на съпругите
Преди години на първа страница на „Ню Йорк Таймс“ е цитирано изявлението на тогавашния президент Клинтън, в което се възхваляват усилията за включване на социално слабите майки в работната сфера, а децата им – в центрове за дневни грижи. Той казва: „Работата е нещо повече от седмична заплата“ и още „Работата придава цел и достойнство на живота ни.“
Последният наръчник за стил на „Ню Йорк Таймс“ казва на пишещите да не използват термина „домакиня“, защото е „омаловажаващ“. Както отбелязва един психотерапевт, въпреки че „културата на 50-те години на миналия век отдава на майките домакини безусловно положително отношение“, днешните майки, които стоят в къщи, се страхуват от въпроса „А какво работите?“.
Мъжът иска жената да процъфтява
В своя публикация д-р Хенри Маков казва: „Няма по-фундаментална и все пак деликатна връзка в обществото от тази между мъжа и жената. От това зависи семейството, червените кръвни клетки на обществото. Никой, който взема присърце интересите на обществото, не би се опитал да раздели мъжа и жената. Лъжата, че мъжете експлоатират жените, се е превърнала в официална ортодоксалност.
Мъжът обича жената. Първият му инстинкт е да се грижи и да я вижда как процъфтява. Когато една жена е щастлива, тя е красива! Разбира се, някои мъже са насилници. Но по-голямата част от тях са подкрепяли и ръководили своите семейства от хилядолетия.
Феминистките безмилостно прокарват идеята, че нашите присъщи мъжки и женски характеристики, които са от решаващо значение за нашето развитие като човешки същества, са просто „стереотипи“. Това е порочна клевета за всички хетеросексуални, 95% от населението.
Всичко това е изчислено да създаде объркване на личността и хаос сред хетеросексуалните. В резултат на това милиони американски мъже са кастрирани и разведени от връзката си със семейството (светът и бъдещето). Американката е измамена да вложи себе си в светска кариера, вместо във вечната любов към съпруга и децата си. Много жени са станали негодни като темперамент да бъдат съпруги и майки. Хора, които са изолирани и самотни, закърнели и гладуващи за любов, лесно се заблуждават и манипулират. Без здравословното влияние на двама любящи родители, такива са и децата им.
Потисничеството на жените е лъжа. Сексуалните роли никога не са били толкова неизменни, колкото феминистките биха искали да вярваме. Майка ми имаше успешен бизнес през 50-те години на миналия век – внос на каишки за часовници от Швейцария. Когато доходите на баща ми се увеличиха, тя се задоволи да се откаже и да се концентрира върху децата. Жените бяха свободни да преследват кариера, ако искат, но разликата беше, че тяхната роля като съпруга и майка беше разбрана и социално валидирана, както трябва да бъде.“
Махат валидацията на майчинството от ирландската конституция
Не знам дали сте забелязали тънката разлика в „даваме равни права на жените“ и „закриляме жената майка“. Понеже физически жените са пригодени за по-щадящ труд (скелетите дори на убедените трансджендъри го доказват), конституцията е предвиждала обществото да не забравя за нежността на жената и детето, както и нуждата на много жени да бъдат пълноценно полезни в дома за децата си, без да изнемогват от допълнителен труд.
В момента широко се тръби, че въпросните текстове са сексистки и унижават жената. За да бъде явно, доколко това е далече от истината, ето оригиналния текст в конституцията на Ирландия: „Чл. 41 /1/ т.1 Държавата признава семейството като естествена първична и основна единица на обществото и като морална институция, притежаваща неотменими права, предшестващи и по-висши от всяко позитивно право.
т.2 Следователно държавата гарантира защитата на семейството в своята конституция и власт, като необходима основа на социалния ред и като незаменима за благосъстоянието на нацията и държавата.
/2/ т.1 По-специално, държавата признава, че чрез живота си в дома жената предоставя на държавата подкрепа, без която не може да бъде постигнато общото благо.
т.2 Следователно държавата трябва да се стреми да гарантира, че майките няма да бъдат принудени поради икономическа необходимост да работят, за да пренебрегнат задълженията си в дома.
/3/ т.1 Държавата се задължава да пази със специална грижа институцията на Брака, върху която се основава Семейството, и да я защитава от нападения.“
