Калифорнийски университет, лобиращ за правото на жените за аборт, участва в събирането на „свежи“ органи на абортирани бебета.
Изтекли документи от Калифорнийския университет в Сан Франциско – (UCSF), известен с политическия си активизъм по отношение на абортите, разкриват ужасяващи факти, от които става явно, че университетът е финансиран с държавни средства с цел събиране на органи от абортирани бебета за научни експерименти. Неправителствената организация Live Action е направила откритието в документи, които е поискала чрез Закона за публичните регистри на Калифорния.
Какво стои зад лъскавата опаковка на pro-choice кампанията
UCSF, който е публичен университет, финансиран от държавата, получава милиони долари от данъкоплатците съгласно федерален договор с Националния институт по здравеопазването в САЩ (NIH) да използва конкретни части от телата на бебета, абортирани през втори триместър на бременността. Абортите във втория триместър обикновено се правят чрез използване на процедури за аборт с индуцирано раждане. В много случаи тези бебета са достатъчно големи, за да оцелеят извън утробата. Проучванията показват, че до 50% от децата, абортирани по този начин, са живи, когато се родят, което позволява на центъра да изпраща „по-свежи” човешки останки.
Тези договорени експерименти изисквали ежемесечно снабдяване с бебета, абортирани в късен срок на бременността, някои от които след 24-тата гестационна седмица, като изискванията били бебета да са здрави, без хромозомни аномалии, да не са заченати от сексуално насилие и да не са абортирани поради здравословни причини от страна на майката.
В документите става ясно, че Калифорнийският университет събира гениталиите и други органи на абортираните бебета. В статията на Live Action са включени протоколи за доставка, изброяващи човешките органи, които се изпращат до изследователските центрове. Един от приемо-предавателните протоколи показват конкретно доставка на мъжки и женски вътрешни и външни полови органи, пикочен мехур и др.
ФАКТ: UCSF е най-политически ангажираната медицинска институция по въпроса за абортите в света
Освен че е известен с най-мащабната мрежа от програми за обучение за аборти в САЩ, включително обучение за извършване на късни аборти, наскоро университетът излезе с проучване, в което се твърди, че 95-99% от жените не съжаляват за решението си 5 години след като са направили аборт и смятат това за правилно решение.
Проучването беше публикувано през 2020 г. в списание Social Science & Medicine точно в момент, в който много щати въведоха периоди за изчакване и консултиране на жени, които искат аборт, въз основа на предположението, че биха могли да съжаляват заради действията си.
Изследователите от UCSF увериха общността, че жените не бива да изпитват никаква вина, нито да се страхуват, че абортът ще повлияе по някакъв начин на живота им и на психическото и емоционалното им състояние, и дори уверяват, че единствената емоция, която изпитвали повечето жени в тяхното проучване, била чувството на облекчение.
„Не открихме никакви доказателства за възникващи негативни емоции относно аборта през тези пет години“, казва ръководителят на изследването Корин Рока от Калифорнийския университет в Сан Франциско. „Една седмица след аборта 98% от жените започват да чувстват, че са взели правилното решение, а 99% от тях – пет години по-късно.“
Разбира се, много феминистични движения, както и мейнстрийм медии, включително български жълти журнали от типа „Момичетата от града“ и т.н. побързаха да разпространят новината за изследването с послания, целящи да успокоят съвестта на жени, които имат колебания относно аборта, и да ги насърчат, че абортът е „стандартна“ процедура, подобна на правенето на маникюр и педикюр, която няма да доведе до никакви емоционални последствия в техния живот.
Изследването освен това зае всички първи страници в Google търсачката, както и в социалните мрежи, измествайки многобройните изследвания по този въпрос от предишни години, които сочат коренно различни данни. Като например изследването на Британския журнал по психология към Кеймбридж от 2013 г., в което се доказва, че 81% от жените, направили аборт, са склонни да изпитват проблеми с психичното си здраве в сравнение с други групи жени, също и че е 55% по-вероятно да имат подобни проблеми в сравнение с жени, които са родили дете заради непланирана или нежелана бременност. Както и че 10% от психичните проблеми сред жените, включително 35% от суицидното поведение, може да се дължат на аборт.
Проучването на UCSF стана меродавно и водещо за всички „pro-choice“ активисти и медии, пропагандиращи правото на аборт с абсолютните и категорични стойности, които показва. Имайки предвид всичко, изброено дотук, може да си зададем въпроса доколко подобни абсолютизми в очевидно натъкмени статистики, чиято цел са идеологически внушения, зад които стоят огромни печалби, могат да бъдат надеждни „научни факти“.
Символ веруюто на представителите на университета
Д-р Елинор Дрей, медицински директор на „Центъра за опции на жени“ към Медицинския факултет на UCSF, която работи в заведението от 19 години, каза, че има за цел „да поддържа и увеличава броя на абортите, които предоставяме, което ни позволява да увеличаваме и броя на студентите, които обучаваме“.
Напомняме, че през 2016 г. друг представител на UCSF, д-р Даяна Грийн Фостър, директор на изследванията по проекта „Въвеждане на нови стандарти в репродуктивното здраве“ към калифорнийския университет, изяви позиция на изслушване пред съдебната комисия на Сената, озаглавено „Аборт в късен срок: защита на бебета, родени живи и способни да изпитват болка“, че фетус в напреднал стадий от бременността и абортиран, чрез индуцирано раждане, който е жив, не би следвало да получи животоспасяваща медицинска помощ, за което и UCSF няма съществуваща процедура.
Фетусите не могат да бъдат убити по хуманен начин
Неродените деца, които биват убивани за изследователски цели, не се инжектират първо с фетицид като дигоксин, за да се предизвика безболезнен сърдечен арест. Използването на дигоксин би компрометирало тъканите на тялото и би ги направило безполезни за изследователите.
Поради това университетът обясни и защо използва абортирани бебета вместо деца, починали от спонтанни аборти.
„Тук времето е много важно. Почти всички спонтанни аборти се случват у дома или на места, където феталният материал не се възстановява и не се запазва в годно за употреба състояние.“
Тъй като изследователите не искат телата на неродените да бъдат умъртвени чрез фетицид, тези бебета много често се убиват чрез разчленяване по време на аборта – при което крайниците им се откъсват насилствено от торсовете, като умишлено се избягва смачкването на конкретни части от тялото, които изследователите изискват.
Бебетата, които оцеляват след аборт, често са оставени да умрат сами или биват убивани след раждането, което разкрива и видеото от скрита камера, направено в център за аборти във Вашингтон, чиито персонал е обучаван от Калифорнийският университет UCSF.
Undercover Footage From DC Abortion Facility Highlights Human Rights Abuses Against Women & Children
UCSF не опроверга разкритието на фактите, като заяви, че това са нормални и законни процедури, преекспонирани от pro-life активистите.
UCSF сподели пред POLITIFACT.com, че университетът провежда биомедицински изследвания, използвайки фетална тъкан на абортирани бебета от десетилетия – но според тях твърдението на Live Action, че получават това от „убити“ бебета, е преекспонирана истина и не е правилно.
„Университетът на Калифорния провежда изследвания, които се провеждат в пълно съответствие с федералния и щатския закон и отговарят на университетските образователни, изследователски и обществени мисии“, каза говорителят на UCSF Лаура Курцман в изявление.
Основен аргумент на UCSF е, че в крайна сметка цялата процедура се прави с изричното съгласие и подпис от страна на жените, които доброволно така и така правят аборт.
От журналистическото разследване и видеото по-горе се вижда, че процедурата включва и две таблетки Ксанакс (силно антидепресивно лекарство), които майката е задължена да приеме, преди да ѝ се изясни напълно операцията, на която ще бъде подложена. Което означава, че докато ѝ се разясняват подробностите и начина, по който ще се процедира с бебето, тя е почти напълно дрогирана.
Специфичните органи на абортираните бебета, използвани за научния напредък в областта на LGBTQ+ изследванията
Освен всичко университетът излезе със заявление, че в крайна сметка всичко това се прави в името на „научния напредък, за изследвания на ХИВ и тестване на нови лекарства“. Чрез събиране на полови органи на деца „изследователите от UCSF успяха да разберат допълнително как се развива пикочният тракт при мъжете и жените, как възникват гениталните малформации и въздействието на феталната среда върху развитието на мъжките и женските репродуктивни органи“.
По ирония на съдбата, UCSF е и институцията, която като национален лидер в LGBTQ+ здравеопазването популяризира трансджендър хормоналните терапии и интервенции в името на идеята, че полът е флуиден, докато през това време „жъне“ именно специфична за пола човешка анатомия и полови органи на бебета за медицински изследвания по заявка.
Ролята на политиката
През 2019 г. администрацията на Доналд Тръмп обяви ограничения върху държавните средства, които отиват за изследвания, включващи човешка фетална тъкан и органи от абортирани бебета до отмяната им от страна на администрацията на Байдън през април 2021 г., когато процедурите и изследванията бяха подновени оново.
Тези дни UCSF побърза да изрази също и позицията си спрямо промяната на прецедента „Роу срещу Уейд“ от 1973 г., използвайки всички възможни мейнстрийм опорки на неолибералния „pro-choice“ свят, изразявайки своята загриженост за жените, но не е ли именно тази отмяна от страна на Върховния съд резултат от своеволията и злоупотребите, свързани и с все по-увеличаващата се средна възраст на абортираните деца? Видеото показва майка, която иска да абортира в 28-а седмица на бременността, като медицинската сестра я успокоява, че е виждала и по-напреднали случаи от това.
Загриженост за свободния избор на жените или бизнес-индустрия на смъртта?
Докато за медицинската общност това са стандартни процедури, някои ще се запитат, доколко е морално и етично всичко това, като се има предвид и че този пазар също работи на принципа на търсенето и предлагането. Колкото повече търсене и разпространяване на фетална тъкан и бебешки органи има, толкова повече е необходимо набавяне на материал и съответно ръст на абортите, чийто тренд се увеличава значително в последните няколко години.
Дали зад „хуманистичните“ лозунги за правата на жените и „загрижеността“ на различни организации като ООН, СЗО и др. за неприкосновеността на женското тяло не стоят реално маркетингови послания, целящи не толкова да увеличат правата на жените, колкото да увеличат броя жертви, необходими да захранят нуждите на една мащабна бизнес-индустрия за милиони долари. Безброй източници посочват още, че освен всичко, феталната тъкан на абортираните бебета се ползва и от фармацевтичната, козметичната, а дори и от хранителната индустрия.
Дали зад тези про-феминистични институции и техните проучвания, които успокояват съвестта на жените и обществото, твърдейки, че подобни действия не водят до никакви последствия за тях, не стоят зловредни внушения и идеологии, чрез които животът малко по малко се обезценява?
Историята говори, че не малко империи и славни общества са се разпаднали непосредствено след масово изтребление на деца или приемане на ритуали, свързани с детски жертвоприношения. Крилатата фраза на Катон пред римския сенат „Картаген трябва да бъде разрушен“ е предизвикана в голяма степен и от многобройните картагенски жертвоприношения на деца пред кръвожадния бог Молох, от които целият античен свят бил потресен. Децата били хвърляни в нажежените ръце на идола, за да се поднови плодородието и слънчевият огън, но всъщност не е ли Молох въплъщение на човешките страхове и готовността на древните да пожертват децата си в името на привидното добро?
Дали съвременните медицински практики не са се превърнали също в своеобразни езически ритуали, използващи невежеството на тълпите, конформизма и пасивната позиция на обществото, които жертват децата си в името на „научния прогрес“, кариеризма и измамната свобода?
Докато институции като UCSF популяризират прогресизма в науката в името на новите открития, бихме могли да се запитаме, откога медицинската наука се обърна откровено към убийството в името на „спасяването на човечеството“?
Много жени и мъже, които идентифицират себе си като „Pro-choice” („За избора“) твърдят, че да си „За свободния избор“ не било същото като да си „За аборта“. А дали „Pro-choice” движението не е равнозначно на една нова „Pro-death“ култура, култура на и „За смъртта“?
