На 20 април, след разгорещени дебати, Европейският парламент гласува в подкрепа на четири ключови текста от законодателния пакет по т.нар. Пакт за миграция и убежище. Този пакт се подготвя от около две години във връзка с увеличаващата се незаконна имиграция в Европа и увеличаващия се брой молби за убежище.
„Задължителна солидарност“ в разпределянето на бежанците
Освен безспорно добрите текстове за засилване на граничния контрол, скрининга на бежанци и документи и т.н., всъщност най-големите спорове бяха по линия на това дали да се засили националният граничен контрол на отделните държави (чрез изграждане на гранични стени), или фокусът да е върху задължителната обща солидарност – ЕС да може да наложи на една страна да приеме бежанци, дори тя да не иска.
Предния ден, след бурни спорове, на косъм се провали гласуването на поправка, отнасяща се до използването на фондовете на ЕС в подкрепа на защитата на границите, т.е. призоваваща ЕС да финансира граничните огради. Въпреки подкрепата на близо три четвърти от депутатите от групата на ЕНП, най-голямата в парламента, текстът не успя да мине. По думите на Биргит Сипел: „Пактът за миграцията е за решения, докато говоренето за изграждане на стени е разсейване. Днешното гласуване е за сериозно законодателство, което ще означава дългосрочни решения и обвързващи мерки за солидарност. Гласуването, оркестрирано от ЕНП вчера, за използване на пари от ЕС за изграждане на стени, беше разсейване.“
Така в четвъртък се стигна до приемането на най-обсъждания и спорен текст от пакта – този за „кризисните ситуации“, който би позволил на една държава, в случай на внезапно масово пристигане на граждани на трети страни на нейните граници или по бреговете ѝ – какъвто е в момента случаят в Италия – да активира система за принудително преместване на нови пристигащи в други страни, след получаване на становище от Европейската комисия.
Първоначално страните ще могат доброволно да определят свои собствени квоти за това колко мигранти биха били готови да приемат. При извънредни ситуации обаче ЕС може да нареди на страните да приемат лица, търсещи убежище. Текстът определя извънредната ситуация като „масово и внезапно пристигане на граждани на трети страни“ и предоставя на Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС, правомощието да задейства кризисния механизъм.
След преминалото гласуване в ЕП, пактът ще бъде разгледан през юни от представители на ЕК и се предвижда да бъде окончателно приет до края на 2023 г.
Какво да очаква България от новия миграционен пакт
Както може да се предположи, пактът е придвижван и подкрепен най-вече от европейските държави, обект на най-голяма имиграция. Въпросът е повдиган неведнъж от Италия, която е на преден пост при пристигането на мигранти.
Държави като България, макар също на пътя на мигрантите, досега успяваха да останат встрани от товара на поемането им в голям мащаб, тъй като поради икономическата си непривлекателност се ползваха само за транзит.
Друг е въпросът, че отделните европейски страни имат различни виждания и законодателства по отношение на миграцията, някои силно я насърчават за разлика от други, но това вече няма да има значение, защото всички ще трябва да следват общата линия. България също трябва да бъде готова да приеме разпределената ни в бъдеще бройка мигранти.
По думите на един представител, Хуан Фернандо Лопес Агилар:
„Пактът създава система, в която солидарността е задължителна и означава преместване след спасителни операции. Популистките извънредни постановления не са начин за справяне с миграцията по организиран начин. Националистическите решения не са отговорът на общоевропейските предизвикателства.“
Все повече виждаме, че националните интереси на държавите няма да бъдат взимани предвид, дори думата „национални“ вече се заменя с „националистически“ и се превръща в мръсно понятие.
Така че това, което предстои за България, е поемането на идващите европейски негативи в много области. Повечето програми, които са гласувани на общоевропейско ниво и тепърва ще бъдат приложени и в България, са за ограничаване на нещо – използване на енергия, потребление, производство и т.н. – всичко, с което до преди време се свързваше животът в Европа.
ЕС и разривът отвътре
Време е вече да коригираме очакванията си спрямо настоящата обща картина на ЕС и да се отърсим от инерцията, с която го възприемахме като доброволен съюз на развити и свободни държави с общ път и бъдеще. Управлението на съюза отдавна е завило към тоталитаризъм, а самите ценности, към които да върви унификацията на държавите членки, също доста отдавна са подменени.
Нереалистично е да мислим обаче, че България би могла да излезе от съюза, дори повечето идващи оттам неща да не са в неин интерес. Това не би било по силите дори на много по-големи и самостоятелни държави, а България от десетилетия няма нито самостоятелно управление, нито достойни политици. В ЕС обаче последните години текат тектонични процеси и се образуват много пукнатини, които вероятно ще разклатят самото му съществуване. Противоречията между налаганите отгоре „общи“ решения и опитите на отделните държави и техните представители в ЕП да защитят националните си интереси, се засилват. Вече видяхме една или няколко държави да се „опълчват“ и да бъдат „наказвани“ за отказа си да въведат някои от спуснатите им закони.
Тези битки текат и на тема ковид ваксини, и на тема храни (последните седмици три държави подготвиха свои национални закони, забраняващи ползването на насекоми в националните им храни), и за горивата, и за „зелената сделка“, а сега и относно Пакта за миграция. Дебатите завършиха с временна победа на задължителните квоти, но самите им привърженици казаха, че очакват много голяма съпротива от отделни държави и това тепърва предстои.
