ЦРУ и ФБР са модерирали съдържанието на Туитър с години
В навечерието на Коледа независимият журналист Мат Тайби (Matt Taibbi) публикува серия от документи на Туитър, разкриващи мащабен контрол и влияние на правителствените служби над частната компания.
Илън Мъск, изпълнителният директор на Туитър, се свързва с още няколко журналисти и автори, на които предава вътрешните документи, които представляват имейли, скрийншотове и чат логове. Останалите са журналистите Бари Уайс (Bari Weiss), Ли Фан (Lee Fang) и авторите Майкъл Шеленбъргър (Michael Shellenberger) и Дейвид Зуайг (David Zweig).
Файловете съдържат също и „планини от настойчиви искания за модериране“ от Националния комитет на Демократическата партия, но не и от Републиканската партия.
Фрапантно остава присъствието на много бивши агенти на ФБР и ЦРУ на ръководни позиции в Туитър. Наскоро беше уволнен и Дейвид Бейкър, бивш агент на ФБР, за намеса в усилията на Мъск да разкрие миналите прегрешения на компанията. Намесата се състоеше в това, че се е опитал да филтрира документацията въпреки желанието на Мъск да бъде предадена в своята цялост.
В каква посока е била модерацията и цензурата?
Туитър е заглушавал научния дебат относно Ковид в последните няколко години
Една от сферите на цензура е медицината. От публикациите на журналиста Дейвид Зуайг (David Zweig) относно вътрешните документи на Туитър става ясно как правителството е влияело на дебата за Ковид.
Основните опорни точки са:
- Да цензурира информация, която е вярна, но неудобна за правителството
- Да дискредитира лекари, експерти и учени, които не са съгласни с правителството
- Да потиска обикновените потребители на Туитър, дори ако публикуват официална информация на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
В документите може да се проследи цялата линия на натиск от страна на правителството, като се започне още от правителството на Тръмп, където основните посоки са свързани с това да не се позволява паника сред населението. Цел са представлявали конспиративни теории от рода на 5G кули, които разпространяват Ковид, опасността от предаване на Ковид в магазини, както и паническо презапасяване с провизии.
Докато при администрацията на Байдън фокусът на цензурата са публичните позиции за ваксините срещу Ковид, тяхната безопасност и изобщо дали следва да бъдат пуснати на пазара.
Нека припомним, че ваксините срещу Ковид бяха рекламирани като генна терапия две години преди пандемията, а при разпространението на коронавируса бяха пуснати на пазара спешно под условност, без да са преминали изискваните по закон изследвания.
Всеки учен или лекар, който публикува дори официална информация, но в несъгласие със Световната здравна организация или становището на правителството на САЩ, бива премахван от платформата.
Ботове и модератори на война с неудобната истина
Освен силния натиск на правителството относно кое е истина в социалните мрежи, може да проследим и промяната на самите модератори в Туитър. Голяма част от цензурата е както от директни заявки на службите, така и от личната субективна преценка на самите хора, въвлечени в процеса на модериране и прилагане на цензурата.
Първоначално голяма част от цензурата е била извършвана от ботове. Но въпреки използването на изкуствен интелект и машинно обучение все още не са били готови за толкова сложна задача.
Модераторите са започнали да „оценяват“ сложна научна информация и теми, по които пишат експерти с десетилетия стаж, научни титли, публикации.
Пример: Д-р Мартин Кулдорф, епидемиолог в Харвардския медицински институт, публикува в Туитър мнения, които са в противоречие с мнението на американските здравни власти и американската левица – политическата принадлежност на почти целия персонал на Туитър.
Вътрешните имейли показват „намерение за действие“ от страна на модератор, според който туитът на Кулдорф нарушава политиката на компанията за дезинформация във връзка с Covid-19 и се твърди, че той е споделил „невярна информация“.
Но изявлението на Кулдорф е експертно мнение, което също така е в съответствие с политиките за ваксините в много други държави. И все пак модераторите на Туитър го определят като „невярна информация“ само защото се различава от насоките на CDC.
След като Туитър предприема действия, туитът на Кулдорф е обозначен с етикет „Подвеждащ“ и всички отговори и харесвания са изключени, което ограничава възможността туитът да бъде видян и споделен от много хора.
Технологичните гиганти и тяхната топла връзка с правителството
Туитър не е единствената компания, която е имала близки срещи от трети вид с правителствените агенти. В списъка са Фейсбук, Майкрософт, Гугъл, Редит и много други.
Въпросът е може ли технологична компания на такова ниво да има самостоятелност или независимост, така че да е налице така необходимата свобода на словото? Или това е недопустимо за съвременната “демокрация”?
Компрометирана ли е свободата на медиите и частните компании?
Разкритието на директната манипулация на правителството на САЩ и пряката намеса в това да се цензурират доказани лекари, учени и специалисти могат да ни доведат до следните въпроси. Оставяме настрана самите политически боричкания и използването на тези разкрития от едни или други политически сили. Какво означава това за т.нар. обикновен човек?
Първото нещо, което показва, е – че цялата информация, статистика, изводи, действия на правителствата относно скорошната пандемия е под въпрос като фактология.
Вторият извод е – дали България е на последно място по медийна свобода и цялата тази класация отпада като цяло, понеже се вижда, че тези, които създават въпросната класация, имат много по-големи проблеми със свободата на словото, отколкото набедените страни от Източна Европа. А и си знаем у нас, че големите медии играят по свирката на чуждестранни интереси, а не българските.
Третият, най-важен извод е – доколко обществото може да се довери на системата и да й делегира своите свободи при бъдеща криза и дали не е нужна много по-пряка намеса на гражданското общество при вземане на решения, както и да се изисква цялата налична информация относно важните въпроси?
Моделът на Китай е все по-близо до свободните общества и се вижда, че има все повече и повече нужда от реални дебати и нови форми на обществено представителство.
