От българското Министерство на Финансите обявиха бюджета за 2022 г. В раздел „Здравеопазване“ е обявено, че: „Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряването на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора.“
Към настоящия момент само 30% от българите са със завършен ваксинационен курс. Очевидно сред гражданите има нежелание да си приложат експерименталните препарати, които не само не предпазват от разболяване, но и не предотвратяват пренасянето на заразата. Въпреки това, делът от бюджета, отделен за ваксините остава прекомерен.
Парите за ваксинация в бюджет 2022 г.
267,2 млн. лв. – за закупуване на допълнителни количества ваксини срещу ковид;
100 млн. лв. – „заделени по сметка за чужди средства за изплащане на еднократна сума в размер на 75 лв. към пенсиите за стимулиране на ваксинирането сред пенсионерите“;
Предвидени са пари за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица, и то за 6 месеца напред, като сумата не се уточнява, а е част от 352 млн. лв., предвидени за подкрепа на персонала на първа линия, ангажиран с дейности по предотвратяване на разпространението на ковид;
А за така належащото изграждане на Национална педиатрична болница с цел създаване на условия за съвременно и комплексно медицинско обслужване на деца са отделени едва 20 млн. лв.
Заслужава ли си този ресурс, отделен за ваксинация, при ниските нива на интерес към препратите и след като през декември директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата съобщи, че има излишък на ваксини срещу ковид в България и сериозни рискове от бракуване и унищожаване на такива с изтичащ срок на годност, които не могат да се продадат, нито да се дарят, заради сложните процедури за това.
Неваксинираните да доплащат за лечението си
От друга страна през октомври избухна скандал след изявлението на Българската болнична асоциация, която поиска от Министерство на здравеопазването неваксинираните да доплащат за лечението си при постъпване в болница. Това доведе до остра реакция от пациентски организации, които осъдиха предложението.
Наистина ли някой си мисли, че от осигуровките и данъците на здравноосигурените ще се отделя ресурс за покриване на суми, предназначени за ваксиниране на неосигурени лица, и то за 6 месеца напред, а осигурените здравно неваксинирани ще бъдат принуждавани да си доплащат лечението?
Подобна шокираща идея подхвърли и директорът на парижките болници Мартен Хирш на 25 януари. Той попита дали е логично да се възползват от безплатно лечение пациенти, които са отказали безплатната ваксина и които после ще заемат интензивните легла, необходими за други пациенти. Това предизвика огромни полемики в страна като Франция, където има рекордни нива на ваксинация сред населението. За България такъв дебат е немислим при такова огромно мнозинство от нежелаещи да се ваксинират срещу ковид хора.
Все по-често изплува въпросът за потъпкани човешки права и свободи, уж в името на справянето със световната здравна криза.
Що за абсурд е това?
Проблемът не е само с тези изказвания, които на практика говорят за отнемане на социални права, закрепени в Конституцията на Република България (виж чл. 52 от КРБ), при това на определен кръг адресати, обособен само и единствено въз основа на тяхното убеждение и желанието за защита на личната неприкосновеност. Както и да ни убеждават по телевизията, това би била пряка дискриминация.
Ако погледнем с по-общ поглед „ваксинационната политика“, по същество излиза следното – гражданите с данъците си плащат за закупуване на „ваксини“, с които не желаят да бъдат ваксинирани. На по-голямата част от тях вероятно ще изтече срокът на годност, преди да бъдат използвани (поне в България), но това е отделен въпрос. Въпреки нежеланието на преобладаващата част от българите да се „ваксинират“, натискът за това продължава – все пак нали за това е приет „зеленият сертификат“ (ако не вярвате, убедете се от изказванията на френския президент Макрон).
Освен това компаниите, които произвеждат този продукт за генна терапия, не носят пряка отговорност за странични ефекти и увреждания от препарата спрямо гражданите, които са го приели.
Да, има някой, който носи отговорност, както успокои председателят на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен, но излиза, че това всъщност са държавите-членки. Защото всъщност не знаем какво е договорено между ЕС и производителите. А ако съдим по договореностите с някои от производителите като Астра Зенека, например, производителите няма да носят отговорност. Същото можем да заключим и от изтеклите договори между същите производители (в случая Пфайзер) и държави извън ЕС.
Освен това, според официалните правила на ЕС за отговорност на производителя на фармацевтични продукти има основания, на базата на които той може да бъде освободен от такава:
„Производителите могат да бъдат освободени от отговорност при определени условия, ако те докажат, че:
Състоянието на научното или техническо знание към момента на пускане на продукта на пазара не е могло да установи дефекта“.
А още през 2020 г. се заговори за фондове за компенсация при странични ефекти, за които видни адвокати се изказват, че „Ако има такива фондове за компенсация, те са алтернативни на съдебните дела срещу фармацевтичните компании. Но дали ще има някакъв имунитет на фармацевтичните компании срещу съдебни дела, все още не е ясно.“
Обезщетението за страничните ефекти от „ваксинация“ пак се плаща от нашия джоб. А дали и как държавите-членки ще си търсят парите, това не било наша работа, защото е конфиденциално. В крайна сметка се оказва, че за всичко плаща данъкоплатецът, а компаниите само печелят.
Как ваксинационният пропуск във Франция се превърна в „публично наказание“
Според бившия френски министър Ален Маделин Еманюел Макрон е превърнал ваксинационния пропуск в пропуск на „примерния гражданин“. Той смята, че днес Франция е повече от всякога във война и неваксинираните са мишена на президента на републиката. Той ще им вгорчава живота, докато те не се предадат, т.е. ваксинират, и не станат отново „отговорни граждани“. Едва тогава ще бъдат интегрирани отново в обществото.Още в началото на ковид кризата през 2020 г. френският мислител Пиер Манен предупреди: „Крехкостта на човешкото здраве може да осигури на държавата трайно оправдание за постоянно извънредно положение“. Ето къде сме днес. Не бива да се допусне под претекста за „извънредност“ да се отнемат основни човешки права и с парите от данъците ни да се субсидират съмнителни икономически интереси и наложени отвън приоритети за обществото ни.
