В книгата си „Демокрация в извънредно положение“ професорът по публично право и директор на Център за изследвания на основните права на човека (Credof) Стефани Енет-Воше разглежда заплахата от „нормализирането“ на извънредното положение. Според нея Франция не е излизала от състоянието на извънредно положение от атентатите през 2015 г., последвани от здравната криза, а перспективите са за бъдещи извънредни състояния, свързани с климатичните промени. Всичко това според нея води до трайно размиване на границите между демокрация и авторитаризъм.
Кризата управлява държавата
„Състоянието на извънредност е мощно обезболяващо за демокрацията на избирателните урни и уличната политика“, обяви френският политолог Артюр Гишу. Според него през времето на продължителна криза се е наложила нова тенденция в управлението на френската държава: институционализация на Съвета за национална отбрана и сигурност (CDSN). Този съвет е създаден през 2009 г. и към настоящия момент вече засенчва влиянието на Министерския съвет.
Дейността на CDSN се е ускорила значително през 2015 г. с 10 заседания за цялата година, през 2016 г. 32 заседания, 42 през 2017 г. (според доклад от 2018 г.), а в разгара на пандемията този съвет заседава вече по няколко пъти седмично. Първоначално неговата дейност е била ограничена до военни операции и кризисни ситуации, но сега дейността му се е разширила неимоверно.
Министърът на солидарността и този на здравеопазването седят редом с ръководителите на изпълнителната власт и са обвързани с отбранителната тайна по същия начин, както останалите членове. Не е преувеличено да се каже, че Съветът по отбрана се е превърнал в един от основните центрове за вземане на решения.
„Новото нормално“ явно ще е свързано с една перманентна криза – здравна, климатична, военна, но какви са заплахите от злоупотребата с презумпцията „спешност и извънредност“?
Трюдо – баща и син пред лицето на „извънредността“
Канадската асоциация за граждански свободи остро разкритикува използването на Закона за извънредни ситуации от Трюдо за прекратяване на протестите срещу санитарните мерки, които парализираха центъра на Отава за почти три седмици. Този закон е приет през 1988 г. и не е използван нито веднъж досега. Освен това, канадското правителство разшири правилата си относно финансирането на тероризма, за да се справи с новите финансови механизми, които използваха поддръжниците на т.нар. „Конвой на свободата“.
Премиерът Трюдо уверяваше, че няма да прибягва до разполагане на армията срещу гражданите и че „историята няма да се повтори“, като имаше предвид октомврийската криза от 1970 г., когато именно неговият баща Пиер Елиът Трюдо се позова на Закона за военно положение. С това решение, едно най-противоречивите за 15-годишното му управление, той изведе армията по улиците на Монреал заради две отвличания, извършени от Фронта за освобождение на Квебек.
Притеснително е, че в скования от продължаващата вече с години здравна криза свят решението на всеки проблем се оказва много лесно в режим на „извънредност“ и така отпадат много от регулациите, които нормалното положение предполага.
„Извънредната епидемична обстановка е много по-пагубна за свободата от класическата извънредна обстановка“
Още в началото на здравната криза във Франция юристът Ели Тасел предупреди, че извънредното положение за справяне с ковид пандемията не е оправдано. Той настояваше, че съществуващото законодателство е достатъчно за справяне с кризата. Неговото притеснение е, че само за няколко дни парламентът е приел два текста от изключителна важност: закона от 23 март 2020 г. и закона от 30 март 2020 г. като „спешност в условията на ковид епидемията“.
Според него това много напомня na законодателния темп от 2015 г., довел до удължаване и засилване на извънредното положение. Двата текста са измамно сходни – от едната страна е борбата с тероризма, а от другата – здравната криза. Това навежда на мисълта, че от тук нататък всякакви поводи могат да послужат като претекст за прибързани законодателни реформи.
Как „Ковид законите“ остават за постоянно
Правителството на Обединеното кралство ще добави някои от „ковид законите“ към бъдещото си законодателство до пролетта на тази година. Истината е, че много от „временните“ мерки вече са за постоянно. Въпреки твърденията от 2020 г., че законът за ковид мерките е „временен“ и „само за две години“, се оказва, че това изобщо не е така. Раздел 89 от Закона за коронавируса през 2020 г. уточнява колко раздела и подраздела не подлежат на клаузата за изтичане. Там са посочени и всички условия, изпълнението на които би позволило на министрите да се откажат от клаузата за изтичане срока на действие на някои други раздели и разпоредби. Списъкът е изключително дълъг. Недоумение буди не-временната мярка от раздел 11, която гарантира правна защита за всеки служител в публичния сектор, „ако убие или нарани пациент, докато се опитва да лекува ковид.“
Общо повече от една четвърт от „временните мерки“ всъщност никога не са били временни. Сега правителството се стреми да добави още няколко клаузи към не-временния списък. Това е описано подробно в плановия документ, озаглавен „Да живеем с Kовид-19“. Там се твърди, че разделите 30, 53, 54 и 55 от Закона за коронавируса „са направили революция в предоставянето на обществените услуги“ и трябва да останат като постоянни.
Ето какво е съдържанието на тези „революционни“ раздели:
- Раздел 30: даване право на съдебните следователи за провеждане на разследване без съдебни заседатели, когато предполагаемата причина за смърт е ковид (правозащитниците с право са възмутени и е оправдано тяхното предположение, че този раздел може потенциално да включи всяка друга болест);
- Раздели 53-55: даване право на съдебната система да провежда процеси по интернет, чрез аудио или видео връзка (последиците от това ще са безпрецедентни – системата остава широко отворена за злоупотреби и фалшификации, предварителни записи, цифрови манипулации).
Управление чрез кризи
Ако досега презумпцията за „спешност и криза“ позволяваше да се вземат всякакви панически и често необосновани и неефективни решения, на които цели държави ставаха заложници, то това трябва бързо да спре. Положението на криза разкри за управляващите неподозирани възможности за „законно“ отнемане на базови човешки права и създаване на големи неравенства и тирания. Светът стана свидетел на немислими изказвания от най-високо ниво за това, че само по признак ваксиниран-неваксиниран може да се остракират огромни групи от населението и да се подложат на немислими за съвременното общество, претендиращо за върховенство на закона, санкции.
Френският президент Макрон нарече неваксинираните французи „неграждани“ , а премиерът на Италия Марио Драги обяви, че „неваксинираните не са част от нашето общество“. Забележително е, че всички тези злоупотреби и несправедливости се обявяват за „належащи и оправдани в името на здравето и живота на гражданите“. В крайна сметка най-големият печеливш се оказаха фармацевтичните гиганти, които чрез корумпирани политици и лъжи натрупаха огромни печалби.
Съмнителните и неизпитани препарати за лечение, насилствено наложени за прилагане върху населението, тепърва ще показват дълготрайните си последствия. И докато едни богатееха, други изпадаха в „немилост“ и бяха изложени на безработица и отхвърляне. Здравето се превърна в пазарен продукт, а медицината в „божество“ и „последно спасение“. Процъфтя цифровото наблюдение и следенето на хората, смазването и заглушаването на инакомислещите.
Оказа се, че глобализмът спомогна само за глобалността на пораженията.
