Присъединяването на България към еврозоната е актуален и много важен въпрос, който предизвиква много спекулации и крайни мнения в общественото пространство, както и сред експертите. Да напомним първо, че България вече се присъедини към предверието на еврозоната, а именно – към европейския механизъм на обменни курсове (ERM2).Това на практика е последната фаза преди реалното приемане на еврото, но за престоя в тази фаза няма максимално времево ограничение (минималното е 2 години, но никой не е стоял по-малко от 4).
Важно е веднага да се каже, че според решение на Народното събрание, България трябва да запази настоящият фиксиран обменен курс на лева към еврото докато сме в ERM2 и да се присъедини към еврозоната именно на този курс. Разбира се, теоретично е възможно в бъдеще парламентът да отмени това решение под натиск от европейските институции, а исторически е имало случаи на упражняване на такъв натиск над някои кандидат членове.
Дебатът в българското обществено пространство (по-скоро липсата му)
Странен е начинът, по който привържениците на еврото представят този важен икономически и политически избор на България – а именно – като очевидно и безспорно правилен, а опонентите си – като невежи, или популисти. Приликата с пропагандирането на мейнстрийм-тезите от последните години не може да не се набие на очи – вземете например зелената идеология, ваксинационната кампания и най-пресният пример – войната в Украйна.
Във всичките изброени случаи нуждата от дебат беше категорично отречена и заменена от информационна кампания по „ограмотяване“, разбирай – налагане на „единствено вярната“ гледна точка от всички големи медии. В случая с приемането на еврото истинският дебат е изключително важен, защото тук не става дума само за икономическо, или финансово решение, а за важен политически избор предопределящ десетилетия от бъдещото развитие на България.
И фактът, че в обществото има немалко скептично настроени хора, въпреки упоритите опити на „експертите“ да „ограмотят“ населението в „правилната“ посока говори, че въпросът за приемане на еврото съвсем няма лесен и еднозначен отговор.
Ще спечели ли България от еврото
Сигурно неслучайно, едно изследване на германския институт CEP (Institute for European Studies) от 2019 твърди, че само Германия и Холандия, от всички членки на еврозоната, са спечелили от еврото. Всички останали страни биха имали по-добро БВП на глава от населението, ако не бяха влезли в съюза. Разбира се, на такива изследвания трябва да се гледа критично, защото те са базирани на редица допускания, но все пак е важно да покажем наличието на противоречиви мнения дори сред специалисти по темата.
Но нека започнем все пак с чисто финансово-икономическата страна на нещата:
Един от първите аргументи, които либералните икономисти изтъкват, по повод приемане на еврото, е че икономическият цикъл на България се движи в синхрон с този на еврозоната и това е едва ли не гаранция, че обща монетарна политика не би довела до сътресения. Напоследък обаче наблюдаваме, че при взимането (или по-скоро невзимането на решения), ЕЦБ (Европейската централна банка) се влияе особено силно от един съвсем различен от бизнес-цикъла фактор и той е нивото на задлъжнялост на европейските страни. Очевидно огромното забавяне на повишението на лихвите се дължи точно на такъв тип притеснения и всъщност наскоро на ЕЦБ се наложи да изобретява инструмент за смекчаване на потенциалният ефект от такова повишение върху силно задлъжняли страни (Италия, Франция, Гърция и т.н.).
На практика от доскорошната ситуация на висока инфлация плюс отрицателна основна лихва печелеха точно страни с висок дълг, каквато обаче България съвсем не е. Повишенията от юли и септември на лихвите от ЕЦБ не промениха особено ситуацията, защото те все още са твърде ниски. От тази политика България, като притежаваща едни от най-ниските нива на държавен дълг, както и на дълг на домакинствата в ЕС, не само че не печели, а и доста губи, защото имаме значително по-висока инфлация от средната в Европа. Тази ситуация е нагледен пример, защо синхронизацията на бизнес-циклите е необходимо, но не и достатъчно условие за да бъде един монетарен съюз успешен. Но нека се върнем на конкретните позитиви и негативи:
Какви са популярните тези за ползите на еврозоната
Една от най-често споменаваните ползи от приемане на еврото е премахването на валутния риск. Това не е никак малка полза, но за държави, които са имали плаващ валутен курс до влизането в ERM2. България обаче е във валутен борд от 25 години, тоест курсът евро/лев е фиксиран и на практика в нашия случай валутен риск няма. Така че тази полза от приемане на еврото просто не е валидна за България.
Втора, често споменавана полза, която не е относима за нас, е намаляването на риска от банкови кризи, поради присъединяването към банковия съюз, което обикновено се случва заедно с присъединяването към еврозоната. В нашия случай обаче, това се случи по-рано – при влизането в ERM2, и ние вече сме част от единния надзорен механизъм (SSM), като нашите големи банки са под надзора на ЕЦБ.
Друга потенциална полза би била спадането на така наречените „рискови премии“ на българската държава и на българските банки и компании. Рейтинговите агенции вероятно биха повишили рейтинга на България при приемане на еврото, а спредовете на финансовите пазари биха се свили – тоест инвеститорите биха инвестирали в български дълг на по-ниска цена (лихва). Това потенциално би улеснило финансирането им, намалило лихвите по кредитите и увеличило притока на чуждестранен капитал.
Стимулирането на износа, поради намаляване на разходи за превалутиране, също се счита за потенциален положителен ефект, макар и ограничен по размер. Банковите преводи към чужбина също би трябвало да поевтинеят, но не драстично.
Има и една бленувана от някои политици „полза“, която верятно ще си остане само блян, а именно – освобождаването на огромни количества от резервите на БНБ, понеже като приемем еврото, нямало да има нужда да държим покритие на банкнотите и монетите…
Всъщност, всички централни банки, независимо дали са във валутен борд, или не, поддържат покритие на банкнотите и монетите си. Тоест ако приемем еврото, отново в пасива на баланса на Емисионно управление ще има аналогична статия на сегашната „Банкноти и монети в обръщение“ и срещу нея в актива ще стоят вземания. Редно е да отбележим, че също толкова некоректно е и твърдението на някои анализатори, че трябва да плащаме с активи от резерва на БНБ за евро-банкнотите, които ще получим. Правото за отпечатване на евробанкноти на всяка централна банка се дава до лимита на така наречения „banknote allocation key“, а прехвърляне на резерви наистина има, но на друга база и без да спада балансовото число на БНБ, защото срещу тях в актива на банката ще стои вземане към ЕЦБ.
Неудобните въпроси за приемането ни в еврозоната
Що се отнася до негативите от приемане на еврото, нека започнем със загубата на независима монетарна политика. Веднага „експертите“ биха реагирали: „Ама ние и досега нямахме монетарна политика, а си внасяме тази на ЕЦБ през фиксирания курс“.
Първо, това до голяма стерен е вярно, но не напълно – БНБ все пак има един инструмент на разположение и той е определянето на процента на задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките държат в БНБ.
Второ, това че досега сме имали закон, който не позволява на БНБ да провежда монетарна политика, не значи, че той не може да се промени. Едва ли в момента е дошло времето за такава радикална промяна, но ако ЕЦБ продължи да действа с толкова бавни темпове, то аргументът за възстановяване на самостоятелна българска парична политика би ставал все по-силен. Защото да имаш 15% инфлация, а ЕЦБ да държи основната лихва близо до нула е очевидно абсурдна ситуация (За сравнение: в САЩ основната лихва е над 2%).
Тук може би отново биха ни апострофирали „експертите“ с тезата, че точно за това трябва да влезем в еврозоната – „за да седнем и ние на масата и започнем да участваме в определянето на монетарната политика на съюза“. Да проверим обаче доколко е реалистично това твърдение:
Каква роля би имала България в монетарната политика на съюза
Нека разгледаме по-детайлно механизма на взимане на решения в ЕЦБ, за да добием представа каква тежест би имала България в този процес. Решенията за монетарна политика се взимат от управителния съвет (УС) на ЕЦБ, в който влизат представители на страните-членки (19 към момента), но с две важни подробности:
Първо, тези държави имат право само на 15 гласа (4 за най-големите 5 държави и 11 гласа за останалите 14), което означава, че малките държави по 2-3 месеца в годината „пасуват“, тоест не участват в гласуванията.
Второ, в УС участват с постоянно право на глас и 6-те члена на изпълнителния съвет на ЕЦБ. За информация – в момента там няма източно-европейци, а: французойка, германка, холандец, испанец, италианец и ирландец. Тоест, на практика малките страни са с доста по-малка тежест в съвета както поради разреденото гласуване, така и поради допълнителните шест члена, които обикновено, както виждаме, не са от малки държави.
Много показателен е фактът, че дори германските членове на УС като Йенс Вайдман например, не можаха да попречат на „модерната“ монетарна политика провеждана от банката в последните години, свързана с печатане на пари и безпрецедентни (отрицателни) нива на основната лихва.
Та на тази основа бихме попитали, твърдящите, че България ще участва във взимане на решения от ЕЦБ, следното:
Наистина ли вярват, че ако ЕЦБ продължи да защитава интересите основно на задлъжнелите държави и се забави с нормализацията на паричната политика, то България ще бъде в състояние да промени това? И как бихме защитили българските спестители от двойния удар на финансовата репресия, под формата на нулеви лихви плюс инфлация от 20% например?
Торпилиращото вдигане на цените
Споменавайки инфлацията, стигаме и до най-популярния в обществото негатив от приемане на еврото – повишаването на цените. С този риск доста се спекулира и често се използва популистки, но е факт, че при някои държави след приемане на еврото се наблюдава отчетливо повишение на инфлацията – например при Словения, Гърция, Естония и др. Според някои икономисти, чистият принос от приемането на новата валута към покачването на цените не превишава 0.2 – 0.3%, но това е при инфлация от 2 – 3 %. Резонен е въпросът, а при инфлация от 15%, дали „скокчето“ след приемане на еврото ще бъде пак толкова „символично“?
Друг потенциален риск за икономиката е, че ако по-горе посочените ползи се материализират и лихвите в България спаднат, то това е силно изкушение за бързо покачване на задлъжнялостта както на държавата, така и в частния сектор и допълнително поскъпване на пазара на имоти.
Често задаван въпрос е, и дали можем лесно да напуснем еврозоната, ако някакви бъдещи обстоятелства ни принудят, или пък бъдем изгонени, поради „непослушание“. Досега няма такива примери, но пък имаме пред очите си доста проблемния и проточил се с години BREXIT на британците. И това при условие, че те не бяха приели еврото…
Определено може да се каже, че връщането към лева би бил дълъг и изпълнен с икономически и финансови турболенции процес. Евентуално напускане на еврозоната вероятно би било свързано с понижаване с няколко стъпки на рейтинга на България, рязко покачване на рисковата премия, валутен курс лев/евро на много по-различно ниво от сегашното, спиране на достъпа до платежната система Target 2 и други неблагоприятни събития. В този смисъл, до голяма степен е вярно твърдението, че приемането на еврото е „еднопосочна улица“.
Какво ни коства да приемем еврото
Наричат еврозоната „клуб на богатите“, но както знаем, членуването в клуб изисква плащане на членски внос. И това наистина е валидно и за еврозоната, защото България трябва да направи конкретни финансови разходи за присъединяването си към нея. Техническите разходи за евробанкноти, сечене на монети, складиране на стари левови банкноти и монети, превалутиране, препрограмиране на системи и т.н по оценките на други държави, вече част от еврозоната, са около 0.5% от БВП. При БВП на България от 133 млрд. лева, това прави 340 млн. евро.
Вноската в капитала на ЕЦБ (paid-in capital) e друг разход, който не можем да си спестим. На база на капиталовия ни ключ в ЕЦБ, който е малко под 1%, този разход би бил между 90 – 100 млн. евро. В момента сме платили 4 млн. евро от тях. Отделно трябва да внесем няколкостотин милиона евро в резервната сметка на EЦБ. Трябва да прехвърлим и малка част от резервите – около няколкостотин млн. евро. – на управление от ЕЦБ, но това не може да се счита за разход, защото не губим собственост върху тях.
Под внимание трябва да се вземе и участието ни в европейския спасителен механизъм – ESM, в който също би трябвало да внесем капитал. Задължителната за плащане част (paid in) e вероятно около 300-400 млн. евро. Тя по принцип се плаща на 5 годишни вноски, но в момента, съгласно чл. 42 от договора за ESM, ако БВП на глава от населението е под 75% от средното в ЕС, държавата получава намаление за 12 години.
Освен това обаче, при взимане на решение за подпомагане на някоя държава, може да бъде поискано от България да изплати и останалата част от капитала – така нареченият „subscribed capital“, който за нас възлиза на няколко млрд. евро. Хубавото е, че засега решенията в ESM се взимат с единодушие, тоест за разлика от ЕЦБ, там гласът на всяка страна реално има значение. Но дали това ще е така винаги, имайки предвид скорошните призивите за премахване на правилото за единодушие и отсъствие на т.нар. вето?
Ако сумираме гореизброените сигурни плащания виждаме, че те надхвърлят 1 млрд. евро. И това е без да отчитаме потенциални плащания като довнасяния на капитал в ESM например.
Можем да обобщим, че при нормални обстоятелства, е възможно нетните финансово-икономическите ефекти да са положителни, но едва ли особено съществени, защото ние вече консумираме част от потенциалните позитиви, бидейки във валутен борд.
Трябва да подчертаем обаче, че това важи само за „нормални обстоятелства“, а те понастоящем съвсем не се такива. В Европа има невиждана от десетилетия инфлация, война в Украйна, планира се преход към зелена икономика, свързан с огромни структурни промени, а в същото време наблюдаваме и друг преход – към нов геополитически баланс на силите. Това говори, че ще има много по-мощни фактори, влияещи върху рисковата премия на България, от членството в еврозоната.
Напоследък се наблюдава отново дивергенция на спредовете на страните от еврозоната, особено след решението на ЕЦБ да спре покупките на държавни облигации. Доходността по 10 годишните ДЦК на Италия например достигна за малко ниво над 2.5 п.п. по-високо от това на Германия. Тоест инвеститорите не приемат автоматично държавите от еврозоната за едно цяло, само защото са в монетарен съюз. Все пак да не забравяме, че както беше казал един анализатор – „Еврото е създадено за мирни времена с ниска инфлация“.
Какви поуки можем да извлечем и накъде оттам
В заключение можем да кажем, че на практика решението за приемане на еврото не е толкова икономическо, а политическо – искаме ли в тези времена още по-плътна конвергенция към политиките на ЕС, или не? Много от тези политики все повече се превръщат в идеологически догми и се следват, дори и когато са против интересите на самата Европа (Фанатичното прокарване на „зелени“ политики в условията на енергийна и потенциална продоволствена криза са типичен пример за това).
В чисто икономически план, съществуват както евентуални ползи, така и немалки рискове от приемане на еврото и е трудно да се даде категоричен отговор, защото той зависи от бъдещето на европейската икономика, което в настоящата безпрецедентна криза изглежда доста непрогнозируемо.
Но важният въпрос всъщност не е ще има ли инфлация след като приемем еврото, нито колко точно икономиката ни би спечелила, а към каква Европа ще се приобщим още по-тясно и дългосрочно, с приемането на нейната валута. Накъде отива тази Европа и дали е същата, към която ние с гордост се присъединихме преди 15 години? Все още ли е толкова демократична и солидарна, или принципът на защита на общите интереси започва да ерозира, каквито знаци виждаме напоследък…
