“Мета”, компанията майка на Facebook, смята да напусне Европа, ако не получи позволение да споделя данните на европейските потребители със Съединените щати. Компанията за социални медии е изпратила такова съобщение и до Комисията по ценни книжа на Съединените щати (SEC).
Не за първи път се пуска такъв слух. През 2020 г. ирландските власти за защита на личните данни забраниха на Facebook да използва стандартните договорни клаузи, за да се съобрази с европейските правила за поверителност при изпращането на данни към Съединените щати.
Личните данни в САЩ са много по-слабо защитени, отколкото в Европа
Според Съда на Европейската общност личните данни са много по-слабо защитени в Съединените щати, отколкото в Европа. Съдът отмени регламента за споделяне на данни, известен като „Щит за поверителност“. Всичко започна с изпращането на жалба от австрийския активист по поверителността Максимилиан Шремс относно Facebook Ireland (европейското седалище на компанията е в Ирландия). Тогава Шремс повдигна въпроса доколко са защитени данните на европейците при прехвърлянето им към Съединените щати.
На същото основание ирландските власти наложиха тази забрана за трансатлантически трансфер на данни от Facebook, който веднага предупреди, че последствията от това решение за тях ще са опустошителни. Компанията зависи изцяло от обработката на потребителски данни, защото само така може да предлага персонализирани реклами.
Ще остане ли Европа без Facebook и Instagram
Ирландският регулатор прави разследване в момента и “Мета” все още очаква окончателното решение. Такова трябва да излезе в рамките на първата половина на тази година. Американската компания предупреждава, че ако не се стигне до задоволително решение, „едва ли ще е възможно да продължим да предлагаме някои от нашите ключови продукти и услуги като Facebook и Instagram в Европа.“
Рекордни глоби за Google и Facebook във Франция
През януари CNIL, Национална комисия по информационни свободи на Франция, обяви, че ще наложи огромни глоби на двата американски гиганта Google и Facebook заради техните „бисквитки“. Двете глоби са съответно 150 милиона и 60 милиона евро. Дадени са им три месеца за отстраняване на нередностите, като при неизпълнение ще дължат неустойки от по 100 000 евро на ден за забавянето.
Комисията установи, че сайтовете Facebook.com и Google.fr не позволяват да се откажат „бисквитки“ толкова лесно, колкото е лесно те да бъдат приети. „Необходими са поредица от кликвания, за да откажете всички „бисквитки“, а за още по-голямо объркване, бутонът за отказване на тракерите, добавен от Facebook, се нарича „Приемам бисквитки“.
Google веднага отговори, че се ангажира да приеме новите промени и да работи активно със CNIL и според европейските директиви за ePrivacy.
От “Мета”, компанията майка на Facebook, също обявиха, че са в процес на „оценка на решението“ на Комисията и че „продължават да развиват и подобряват инструментите за контрол“.
Поредният удар за Мета е падането на акциите на компанията с рекордните 26% в началото на февруари. Потребителите на Twitter определиха това като „прекрасна новина“.
От мрежи за свързване към мрежи за връзване
„Бисквитки“ са малки компютърни файлове, инсталирани от уебсайтовете на терминалите на техните посетители. Те позволяват да се проучват данните на потребителя и да му се изпраща персонализирана според интересите му реклама.
Бисквитките редовно са заклеймявани за нахлуване в личното пространство на потребителите и след влизането в сила на Европейския регламент за личните данни вече има по-строги правила при получаване съгласието на интернет потребителите, за да депозират своите „бисквитки“.
Все по-често се налагат въпросите, свързани с неприкосновеността на личните данни и заплахите за контрол и злоупотреба с лична информация. В новия век на цифровизация и бум на технологиите не се ли превръща човекът в едно „досие”, което да бъде изследвано, категоризирано, класифицирано и продавано според нуждите на институциите и бизнеса?
Под най-благовиден претекст за разкриване на престъпления или с цел постигане на по-адекватна и бърза реакция при инциденти, свързани със здравословното състояние, няма ли да се направи възможно с един клик да се проследи, изопачи или дори заличи самоличността на някого?
Дехуманизацията на съвременната действителност прави от социалните мрежи капан за потребители, вярващи в илюзиите за безграничните възможности на „прогресивното отворено общество“.
