Преди да отхвърлите по инерция тезата от заглавието, потърсете в коя агитка крякат отрочетата– наследници на старите партийни кланове от соца. Ако се чудите къде да ги търсите – разгледайте внимателно сред хрантутениците в НПО-тата на Сорос (приютени, отглеждани и превъзпитани в догмите на новия болшевизъм след демократичната „перестройка”през 89 г.). Също и сред медийните и социологически гурувци, сред младите гражданските активистите и даже сред „протестните партии” на „промяната”. Може днес да са преоблечени като „либерали”, „десни”, и прочее дегизирани политически травестити, но това не ги променя отвътре. Ама никак, изобщо. Из червата са си комуняги, като бащите и дядовците си, само са се преустроили по модата на американския глобален неомарксизъм. И точно същите изрязяват най-бурно в медиите непримирима конфронтация с Путин. Днес антируската позиция се е превърнала в алиби за неомарксистите, като някакъв вид „гаранция” за „дясна политика”. Но всъщност като приемници и продължители „делото” на комунистическите си бащи и майки, нямат никакъв проблем и днес да продадат родината си на новия „интернационал” (този пък доминиран от „новия СССР”– днешните САЩ където нормалния консерватор е преследван както някога бизоните в прерията). Нямат проблем да продадат паметта на предците ни като зачеркнат националната ни история и идентичност в името на светлото ни бъдеще в другия съвременен „СССР” – бъдещата Европейска Федерация, чието законодателство ще доминира над законите на всяка отделна страна членка (В момента се води информационна хибридна гражданска война за бъдещето на Европейския Съюз, в която неолибералния елит се опитва да сложи хомот на непокорните граждани в отделните страни членки, да дисциплинира и подчини „непослушните” все още „щати” като Унгария, Полша и др.)…
Част от абсурда на пропагандата в медиите и социалните мрежи, е ругаенето на путинова Русия като „комунистическа”, като „болшевишка”. А всъщност Путин може да произлиза от сектата на бившата КГБ (която е яхнал като инструмент на дълбоката държава), но всъщност управленският държавен модел, който е наложил, много повече прилича на Руската империя преди октомврийската революция. От времето на царя като самодържец с назначени в губерниите губернаторите, само дето сега тяхната роля играят олигарсите на Путин. Руската федерация много повече мяза на модерен феодализъм, отколкото на месомелачката на СССР, в която нациите биваха омешвани в „нещо” наричано някога „съветския човек” (това трансхуманно понятие днес много повече приляга на соросоидния човечец с неговите фантазни фиксации и ненормален идентитет). Всъщност Путин е конструирал царството си върху руския национализъм заедно с неговия месиански комплекс, поддържан от православната църква (”Вся Святая Русь”, новия Константинопол, възродената Византия и прочее балони от имперски амбиции).Но точно тук идва въпросът – аджеба, защо Байдъновците (в това число и българските им клакьори) толкова се пенят срещу Путин? Тук е необходимо да уточним, че подклаждането на конфликта далеч не е присъщо в частност на народите в Европа или на американския народ. Не е коректно да се слага равенство между държавните администрации и нациите. Защото сегашната администрация на Байдън (и левичарите му, които се наричат там демократи), не води американска политика по същество (това се отнася за Брюкселския елит), а изпълнява задачите на една интернационална глобална секта. Която е извършила преврат в САЩ и провежда вътре в собствената си страна анти-американска политика (противна на същинските републиканци, които и в службите, и в армията, имат визия за друга Америка и нейната роля в света). Но освен у дома си и навсякъде по света американските болшевики извършват културни „атентати” срещу традиционната идентичност на принципа – „разделяй и владей”. Затова и държат толкова на инженирания македонизъм например, защото той разцепва необратимо един народ на две (забележете – като продължение на болшевишката доктрина на Сталин, от където стартира някогашното предателство на българската компартия). Целта е родовата и културна памет да бъде взривена. Защото тази памет е духа на всеки народ. Без която той се превръща от субект с идентичност – в местно население, обект на всякакви внушения и чужди нему вмешателства.
Да, Путин е диктатор и тиранин, но не това е причината да бъде мразен (спомнете си как брюкселци съвсем наскоро олигавиха президента на Уганда – виновник за небивал геноцид в африканската си родина). Руският президент е мразен, защото е треска в задника на глобалната неомарксическа революция. Нейн основен идеологически враг. Като противник на нейната антикултура, той е „възбудител” навсякъде по света на националните традиционни движения. От Америка на Тръмп, до Орбан, Ердоган и прочее лидери и техните консервативни правителства, които много си приличат (поне идеологически) с Путин. Да, той е тиранин и диктатор (каквито са били всичките руски царе), но не е комунист. Новите западни комунисти са най-големите му врагове, защото е противник на новата им религия – световната идеология на Сорос и „Отворено общество” с всичките му секти. На всякакви там – зелени, содомити, трансджендъри, нови чернокожи расисти и „еманципирани” от природата си трансхуманисти. Пречка за глобалните мероприятия на псевдо„мултикултурализма” (който не е нищо друго освен култ към разврата и параван на унищожението на хилядолетната човешка култура). Който унищожава всяка национална, родова, културна, историческа и полова идентичност. Впрочем именно новите болшевики от запад са най-близки до „ценностите” на старите комунисти, които в името на безбожния човек, потопиха народите в кръв. Путин може да е всякакъв (изобщо не съм му фен, нито го защитавам), диктатор и конспиратор (като рожба на бившата КГБ) , но не споделя същите „идеали”…
Разбира се русофилите във България също произхождат от червените среди, но са приемници на руската политика по линия на старите ченгета и тяхната обвързаност със КГБ, които са си направо тайно общество, като един вид таен орден и секта, от която няма излизане до живот… Те са „верни” на братушките, но не на комунистическите „принципи”. Даже са крайно против джендър изобретенията и новите измислени класи и видове човеци. Против извратените идентичности на новите „ленинци” от запад (но, да не забравяме, че именно руските болшевики от октомврийската революция миналия век са първите пропагандатори на содомията и общите жени). Затова никак не е чудно че Нинова, която е част от „петата колона” на руските интереси в България, изобщо не мели брашно с европейските социалисти (на Станишев), които са прегърнали всичките екстри на западните „прогресисти”, трансхуманисти и гей дружинки. Т.е. прословутата й програма, която наложи като основна политическа линия в БСП, е все в защита на половата, семейната, традиционната и националната идентичност. По същата ос виждаме, че се отличават русофилите, които застават по темата „Македония” от страната на историческата правда и националния интерес, докато потомствените комуняги сега са легнали на западния болшевизъм. И пригласят предателски на безусловното приемане на Северна Македония в Европейския Съюз. Ама точно както някога коминтерна и димитровската БКП наложиха измислената „македонска нация” като част от Югославия на Тито…
Разбира се дрънкането на оръжия има и чисто икономическо измерение. Освен битката за Евроейските пазари за газта (втечнения газ от САЩ или „северен поток 2 ” от Русия), тук се разиграват и сценарии, при които евентуалните военни действия биха обяснили предстоящ глобален срив на борсите, обяснен с шока и следствията от военните действия. Т.е. спукването на балона във финансовата система ще се обясни с лошия Путин и военното противопоставяне (реално такова или виртуално). По подобие на пандемията, която играе важна роля за „зануляването” и за въвеждането на новите „зелени” правила в световната икономика. И тук няма никакви сантименти относно човешките животи, които биха били пожертвани при евентуален военен конфликт. Както нямат никакви скрупули лаборантите, които инженираха вируса. Така и страданията на украинския народ не трогват играещите си на геополитически шахмат. В ходовете им присъства реалната възможност за ескалация на военната конфронтация в източна Украйна. Както се допуска и евентуално присъединяване към Русия на самовъзпровъзгласилите се републики там. Нали руската Дума (праламента) ги призна наскоро. Частичен и ограничен военен конфликт „урежда” и двата противникови лагера. Още повече, че сблъсъкът със Запада би бил косвен – през война между руснаци и украинци (въоръжавани и логистично подпомагани от НАТО).
Такава конфронтация (реална или само информационна) между Запада и Русия е необходима (като „шум в ефира”) за отвличане на вниманието от студената (дано такава остане) гражданска война в САЩ, Канада, Австралия и някои европейски държави. Която пълзи и в целия цивилизован свят. За фасадната демокрация, в която се е превърнала световната политика, е от първостепенно значение медии, социални мрежи и социологически агенции да дъвчат опасния Путин. На пропаганданата машина на новия „съветски строй”, завладяващ Запада, е необходим външен сатанизиран враг. Съществуването на който да оправдава нови допълнителни ограничения на гражданските права, икономически санкции и финансовите турболенции. И като предтекст за разправа с идеологическите противници и т.н. и т.н.
Крайно време е българите да не се лашкаме повече в крайностите на агитките спонсорирани от вън. Разделението на различни привърженици на чужди имперски амбиции, ни отклонява от личната национална съдба и ролята ни във битката за бъдещето на Европейския формат. В който ние сме призвани да вземем дейно участие в реформирането на неолибералното статукво. За целта първо нека откажем да бъдем постоянно обект на нечии внушения под натиск отвън. Който натиск се извършва още на територията ни чрез политическите пионки на чуждите агентури и корпоративните лобита, които са превърнали родината ни в арена на тяхната хибридна война. Затова е толкова важно себеосъзнаването на българския народ като субект. Чието първо самостоятелно действие е да делегитимира чуждите проксита и матрьошки.
Защото народ, който е готов да продаде своята идентичност, своята родова и културна памет, за паницата леща от обещания за икономически изгоди и политически дивиденти, заслужава да бъде лъган и да живее в духовна нищета. А вследствие на нея и в материална такава. Политическите измамници, папагалите от придружаващите ги платени медии и активисти към инсталираните отвън НПО-та, не само ограбват бъдещето ни (и това на потомците ни), но и нашето достойнство, като ни посрамват и компрометират пред света. Защото какъв трябва да е народът, който избира за свои управници и представители – продажници, негодници и лентяи, неспособни да отстояват интересите на отделния българин, на българското семейство и българската нация?
Пак ще зейнат някои тъпунгери, че сме „много малки”, за да водим самостоятелна политика и т.н. и т.н… Е, нали сме не само българи, но и европейски граждани, които би трябвало да имат изисквания за своя живот, настояще и бъдеще, не само към българските власти, но и към тези в Брюксел?! Защото Европейския съюз е това, което го правят участващите в него (точно както САЩ в момента са това, в което дошлите на власт превръщат тамошната федерална държава). Т.е. и ние можем като част от семейството на европейските народи и техните съюзни институции да участваме в голямата политика. Нали затова български представители участват в европейските институции, за да защитават българските интереси (и да развиват Съюза в посоката, която е добра за всички участници в него)?! Т.е. „малките”, могат да играят значителна роля именно в такива междудържавни образувания, подобно на значителната роля на малките участници в сложни коалиции… Да, както в древността, така и сега имаме все още родови корени, които могат да участват като държавотворчески елемент. Но за съжаление сегашните ни политици са по-скоро поставени лица (държат се като спусната отвън колониална администрация), които имат задачата да прокарват чуждоземни интереси. А, ако бяха на висотата на някогашните ни древни владетели – жреци и царе, подобно на тях щяха да служат за културната и духовна експанзия на древния ни корен. Който някога е дал жизнените сокове на Европа (и тук далеч не говоря само за всепризнатия ни средновековен принос – глаголицата, кирилицата и книжовния език).
Но нека е ясно на продажниците, търгуващи с народните съдбини: основаното на заблуди, манипулации и насилие, не може и няма да устои. Колкото и да се стараят днес извратените социални инженери, кулите и заслоните от лъжи ще рухнат и ще погубят приютилите се под тях. Заблудата ще доведе до погибел и справедливо възмездие, всички обикнали неправдата и лъжата. И като през сито ще бъдат отделени достойните от всички онези, които са отстъпили от истината. Такива съдби са се е случвало много пъти в човешката история като събития доказващи нейния свещен характер. Защото остават без оправдание всички онези, които са измамени, защото искат да бъдат лъгани. Понеже такива никога не са отстоявали, не са били верни на ПРИНЦИПИ като духовно пребъдване и начин на живот в кауза. Принципи, които са духа на тялото (индивидуалното и общественото). Които струват много повече от материалните придобивки и социалните привилегии. С измамните обещания за които, днес пълнят въображението на сънародниците ни. Защото трайното благоденствие винаги е следствие на духовните ценности, а не обратното (притежанието и кариерата без тяхната висша цел, водят само до разложение, разврат и себеунищожение).
И понеже партийните играчи в политическата ни система не са способни на управление, което да върне народа ни в духовните извори на неговото благоденствие (но са горчив извор на ценностни деградация и корупция), може да очаквате алтернативата да дойде единствено от извънсистемни (антисистемни) сили в обществения организъм. Събуждащи се днес в цял свят и у нас. И спонтанно образуващи нови органични общности…
„Кой е като този звяр? И кой може да воюва срещу него ? … ; … А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и словото на своето свидетелство…” (Апокалипсис на св. ап. Йоан).
