Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Заплатите в правителствения сектор на Канада са се увеличили по време на пандемия и локдауни

Разделението на обществото стана една от основните характеристики на ковид кризата, като то съвсем не възникна естествено, а непрекъснато беше предизвиквано (и продължава да е) чрез политически и икономически решения и медийно насъскване. Обществено разцепление в такъв мащаб и подкрепено с държавни средства не може да е друго, освен планирано, с цели, които тепърва предстоят да бъдат разкрити. 

Наред с агресивно налагания страх, който действа на лично ниво, най-използван е икономическият лост на възнаграждаване на покоряващите се и санкции за непокоряващите се на държавната линия. Този начин на действие нито е нещо ново, нито е нещо неизвестно за хората, но все пак мнозина се питат защо никой от работещите в държавния сектор не излезе публично да изрази несъгласие със случващото се. Изглежда, че правителствените служители се оказаха „най-вярващи“ в науката.

В Канада заплатите в държавния сектор само са се увеличили

Без да е тайна за никого как финансовият фактор беше в основата на всичко това, някои правителствени документи, получени от Канадската федерация на данъкоплатците, са добра илюстрация за самия процес. 

Според тези документи по време на пандемията 528 347 служители на федералното и провинциалното правителство са получили поне едно увеличение на заплатите. Повече от 34 000 служители на град Торонто например са получили увеличение по време на локдауна през 2020 г., както и близо 14 000 градски служители в Калгари и 11 400 в Отава. Нито едно федерално или провинциално правителство не е намалило заплащането по време на локдауна според проучване на Secondstreet.org. 

Тези увеличени заплати всъщност са дошли от джобовете на работниците и собствениците на малък бизнес, много от които намалиха заплатите по време на локдауна, загубиха работата си или бяха принудени да затворят вратите си (демек фалираха). Като се има предвид извънредната ситуация, би било по-справедливо политиците да спрат тези повишения – дори такива, предвидени в договори.

В Канада има 338 депутати. Човек би помислил, че поне един от тях би бил готов да заеме позиция срещу универсалните повишения. Но в разгара на пандемията, когато дългът нарасна до 1 трилион долара и повече, Отава се съгласи да сключи нови договори за хиляди свои служители – и нито един депутат не възрази.

Депутатите в Отава получиха две увеличения на заплатите. Сега те получават 6900 долара повече, отколкото преди пандемията, докато министър-председателят ще прибере допълнителни 13 800 долара.

Данъкоплатците плащат и за повече бюрократи. Федералният министър на финансите Кристия Фрийланд твърди, че „ние сме възстановили 106 процента от работните места, загубени в пика на пандемията“. Но тези нови работни места идват с по-голяма данъчна сметка за частния сектор.

Има 312 700 повече държавни работни места в Канада, отколкото е имало точно преди пандемията – около 4,2 милиона през декември 2021 г. срещу само 3,9 милиона през февруари 2020 г., според статистиката на Канада – включително допълнителни 114 500 бюрократи от „държавна администрация“. За същия период броят на работните места извън правителството е намалял с 80 100.

Защо държавните служители не протестират

Виждаме големите разлики в отношението към работещите в частния бизнес и тези в държавния сектор. Не може да става дума за някаква справедливост и загриженост от страна на правителството за цялото общество, а само за части от него.

Всъщност правителствата, които са групи от под 20 човека, не биха могли да управляват и налагат решения без големия поддържащ ги апарат на държавни служители. В такава ситуацията излиза, че правителството си купува мълчанието на този апарат (на администрацията и държавните служители). Този апарат трябва да бъде добре платен и обгрижен, за да се държи в лоялност. 

Но знаейки това, не бива да ни учудва защо е изключително рядко държавни служители да изразят открито мнение на несъгласие с правителствените действия. Не защото наистина са съгласни, но защото е трудно да загубят привилегиите си, особено в моменти на всеобхватна криза.

Последно качени