Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Временното време и благовремието

Учудващо Чудовищно е (и двете думи имат за корен чудо), колко лесно умовете на хората попиват глупости, представящи се за мъдрост… Наскоро попаднах на кратък видоматериал (естествено с множество лайкове), който ни „светва” колко безценно било времето ни и как за разлика от парите, то (времето) не се печели, нито умножава… и прочее очевидности… И на всичкото отгоре ни поучават (пак там) „компетентно” как не трябва да живеем чужд живот, като си губим времето да следваме визията и предразсъдъците на други… Но странно защо?!?! Същите „умници” ни натрапват да следваме точно такива свои или чужди „мъдрости” – на Буда, Шекспир, Ст. Джобс и други „авторитети” (като е спорно дали цитираните  мисли са наистина техни)…

Сега, разбира се, наливането на мозък жадно се поглъща и щедро препоръчва от хора, които само това и чакат – някой да ги убеди, че трябва да живеят днес и само днес, без да губят и капка от скъпоценното си време (за нещо по-значимо от тях самите), да не гледат назад към миналото, много, много да не мислят относно поуки и последствия (т.е. причинно – следствените връзки в биографията си или общата ни история), но да бъдат единствено целеустремени към „бъдещето” (неясно, но затова пък непременно „светло”).

СТРАННО как не разбират, че всъщност бъдещото е поток време, което ни връхлита в сегашното, но чието проявление проумяваме и осъзнаваме вследствие на опита от преживяното, което веднага (мигновено) става минало… Това е начинът (механизмът), по който работи паметта и интелектът, т.е. разумът (разбиращият ум)… Казано иначе, подобно псевдо-интелектуално говорене от типа „сега живей – важно е настоящето” е покана за трайно затъпяване и обезсмисляне на иначе наистина безценните живот и време…

А що не кажат – тази тяхна „мъдрост” да не би да е спряла пилеенето на времето им или да ги е научила какво точно да правят с него?… Ами, че не – само дето ги е вързала в безчуственост, егоизъм и най-лошото – в робство на временното. Поради страх от смъртта (в случая – изтичането на времето) са готови на всякакви подлости и предателства в името на личните мигове, които уви… и те преминават, за да се превърнат в спомени (т.е. минало). А накрая и да изчезнат, понеже нямайки съдържанието на смислен живот потъват в безпаметната самота на самосъжаление и тление…

Ще оприлича жалките напъни за надмогване ограниченото битуване в плътта на безуспешния опит на някой да задържи вода в шепите си (неслучайно и времето и водата все изтичат…). Затова Премъдростта казва: „…който иска да опази живота си (респективно времето като негова продължителност) ще го загуби, но който го загуби заради Мен, ще го намери завинаги…”.  Т.е. инвестиралият  времето си в реалността на Премъдростта (която не е временна, защото познанието и даровете й обхождат и населяват Вечността) е този, който заменя  капчиците време, изтичащо от шепите му… с водата на безбрежния океан…

Ако нямаш нищо стойностно, заради което да жертваш от времето си, то същото това твое време /временно пребиваване/ е евтино, защото е празно от към смисъл и ценност… лутане от цвят на цвят… вегетиране… А и какво е ВЕЗДЕСЪЩИЯ И НЕПРЕСТАНЕН ЖИВОТ ако не изпълване с дълговечно съдържание? А дали живеем чужд живот? Та Той – Животът очевидно не е наш (не е наше изобретение и не сме неговия източник), а само притежаваме искра от Неговия Огън, затова и бързо угасваме, ако не се върнем към Него… Както и биографичното ни време е само прашинка в океана на космическото време от милиарди години… Но пък онова време в сърцето, в дара на паметта, където като в машина на времето имаме достъп до паметта на бездна от минало древно време и бъдеще безкрайно – да, то е Истински Живот, който не преминава, защото е част от Битието на Възкресението… (е… поне за някои).

Затова ви казвам, че тези – привременните, „живеещите” в настоящето, нямат нито настоящето, нито бъдещето,  нито паметта на интелекта. И не слушайте измамните им духове – крадецът (на време) вика дръжте крадеца… Защото обещават свобода, но самите те са роби на страха и „случайността”…

Вместо подобни безводни кладенци, следвайте Премъдростта на Онзи, от чийто Живот е жизненото ви дихание. Защото само Духът може да ви научи как да изкупувате благовремието (кой ги излъга тези, че само парите се умножават, а времето не може?), благо време, което работи за вас, защото не изтича, но се събира, умножава и обогатява вас, подобно на влог в банка…

„Който вярва ey nah] /бохарски диалект/ – отдаване времето на живота) в Сина, има ВЕЧЕН живот….” (Ев. Св. Ап. Йоан гл.3/36).

При думата nah] = вярвам, коренът е ah(i) (ах-и), което означава „времето на живота“ („продължителност на живота“) и в комбинация с ] (теи, ти = давам, отдавам), цялата съставка ah(i)-] означава „отдавам времето на живота си“. Следователно, думата nah] = вярвам в една по-различна вяра от това, просто да знаеш, че нещо е истина. Думата nah] = вярвам, е такава вяра, която се изразява в отдаване времето на живота си за това, в което вярваш!

Богари Медия
Богари Медияhttps://bogari.bg/
Bogari Media - Медията на скритата истина - за нещата каквито са!

Последно качени