Всяка война провокира не само сблъсък на екзистенциалните възгледи за това какво е добро и зло, кой е добър или лош, но и поражда взрив от емоции във всяко човешко сърце. От съчувствие към жертвите и порив за помощ до омраза и желание за убиване на врага. Освен тази първична и непосредствена човешка реакция обаче, една война е сложен комплекс от политически, икономически и други решения, в които първоначално е трудно човек да се ориентира.
Един от големите поводи за спор и разделения в обществата относно настоящата война между Украйна и Русия е въпросът за оръжията. Пред обикновения човек той е поставен на плоскостта: „нека изпратим възможно най-много оръжия на Украйна, за да може страната-жертва да победи агресора си“.
Не се обсъжда обаче това кой плаща за тези оръжия и ако му бъде предоставен избор дали да плати за оръжия, или да плати за здравеопазване, помощ за бедните, инфраструктура и икономика, или нещо друго, ще избере оръжията.
В последните дни подобни въпроси често се повдигат в коментарите под американските медийни публикации относно новата военна помощ от САЩ за Украйна (тя се равнява на рекордните 800 млн. долара). Особено в светлината на това, че американците имат богат опит какво се случва с военните им доставки в предишни военни конфликти, и съвсем неотдавнашни големи загуби на оръжие и пари в Афганистан.
Ново увеличаване на производството на оръжие
На 13 април президентът на САЩ Джо Байдън обяви допълнителна военна помощ от 800 милиона долара за Украйна, с което общата военна помощ, отпусната дотук, достига над 2,5 милиарда долара. Новите оръжия ще бъдат финансирани с помощта на т.нар. Presidential Drawdown Authority, чрез която президентът може да разреши прехвърлянето на американски стоки и услуги без одобрение на Конгреса в отговор на извънредна ситуация.
Във връзка с това представители на Пентагона се срещнаха с ръководителите на водещите американски оръжейни производители – BAE Systems Plc, General Dynamics Corp, Lockheed Martin Corp, Huntington Ingalls Industries, L3Harris Technologies, Boeing Co, Raytheon Technologies Corp и Northrop Grumman Corp.
В изявление говорителят на Пентагона Ерик Пахон каза, че дискусията „се фокусира основно върху ускоряването на производството и изграждането на повече капацитет в индустриалната база за оръжия и оборудване, които могат да бъдат изнесени бързо, разгърнати с минимално обучение и да се окажат ефективни на бойното поле“.
Байдън и производителите на оръжие
В целия си предишен политически живот и постове Джо Байдън винаги е действал в подкрепа на военно-промишления комплекс – още по времето на Виетнам и Косово. В този смисъл не е голяма изненада, че военният бюджет, подписан от него на 27 декември 2021 г., е от 777,7 милиарда долара и е най-високият пакет от военни разходи след Втората световна война. Бюджетът е с 5% по-висок от този при администрацията на Тръмп и дава на военните 24 милиарда долара повече, отколкото Джо Байдън първоначално поиска.
Бюджетът включва 122,1 милиарда долара за „обучение, поддръжка за инсталиране и подкрепа на съюзници и партньори“, 28 милиарда за финансиране на ядрени оръжия, 12,3 милиарда долара за оръжия и бойни машини на сухопътните войски (въпреки че Байдън обяви края на ерата на сухопътни войни с изтеглянето от Афганистан). Освен това, този военен бюджет включва най-голямата сума, искана някога за изследвания на нови и по-ефективни машини за смърт, включително изкуствен интелект, кибероръжия и разработването на „роботи-убийци“.
Фрапантно е, че този бюджет е гласуван от същия Конгрес, който не приема дори долар увеличение на минималната заплата, която не е била повишавана от 2009 г. Същият Конгрес, който смята, че е твърде скъпо да се включи стоматологично или офталмологично покритие в застраховките Medicare.
Тръмп също искаше увеличаване на военния бюджет, но в предизборната си кампания Байдън подчертаваше, че за разлика от Тръмп, той ще поиска и съразмерно увеличение на социалните разходи – средно 700 милиарда долара годишно за гражданска инфраструктура, транспорт, климат, здравеопазване, образование и други социални програми. Данните показват, че второто не се е случило.
Бързо забравеният урок от Афганистан
Само преди година в американския обществен живот се вихреха скандали около ситуацията в Афганистан, където при оттеглянето си американците оставиха големи количества оръжие в ръцете на талибаните. Това не е първият подобен случай, но е най-скорошен и в Конгреса и пресата имаше много дебати относно изгубените пари на данъкоплатците.
От 2001 г. насам общите разходи на данъкоплатците в САЩ за всички операции в Афганистан вероятно надхвърлят 2 трилиона долара според оценки на изследователи от университета Браун. Невъзможно е да се каже колко от тези пари са попаднали в ръцете на талибаните, но сумите са значителни.
Правителствените доклади показват, че между 2003 и 2016 г. Съединените щати са изпратили в Афганистан 75 898 превозни средства, 599 690 оръжия, 162 643 единици комуникационно оборудване, 208 самолета и 16 191 единици оборудване за наблюдение и разузнаване. От 2017 до 2019 г. пък САЩ са дали на афганистанските сили 7 035 картечници, 4 702 хъмвита, 20 040 ръчни гранати, 2 520 бомби и 1 394 гранатомета, наред с друго оборудване.
Афганистанските сили имат в инвентара си 211 самолета, доставени от САЩ, като най-малко 46 от тези самолети вече са в Узбекистан, след като повече от 500 афганистански войници ги използват, за да избягат след смяната на правителството в Кабул. Тъй като все пак тежката военна техника е по-сложна за управление и талибаните вероятно не биха се справили веднага с използването ѝ, някои експерти се притесняват по-скоро за по-малките оръжия. Те са лесни за поддръжка, лесни за използване, лесни за транспортиране. Те са дълготрайни стоки и могат да се прехвърлят, продават. В предишни военни конфликти, като тези в Ирак, Сирия, Либия, когато конфликтът свършва, оръжията, останали в страната, си проправят път до всички части на света. Нима сега би станало нещо по-различно?
Оръжията се плащат от всички нас
Ситуацията с непрекъснатото изтъкване на това колко оръжия се пращат в Украйна, какви видове са те и как ще помогнат за унищожаване на руските сили, без обаче да се споменава КОЙ плаща за това и на КОГО плаща, много напомня на тази с ваксините и фармацевтичните фирми. И в двата случая фокусът за пред обществото е как нещо се дарява, как се дава безплатно, само за да помогне. Правителствата са представени като загрижени за здравето (случаят с ваксините), или за живота и независимостта на хората (случаят с Украйна).
Дали това е истинският мотив, преценете сами, като обаче погледнете какво се случва зад завесата на рекламите. Оръжията (както и ваксините) не са безплатни. Огромни суми, осигурени от данъкоплатците, са взети от държавните бюджети и са отишли в джобовете на големите производители на оръжие.
Тези производители пък са едни от най-големите спонсори на предизборни кампании. Схемата, при която подобни фирми осигуряват изборна победа (а вероятно и дял от печалбите си) на политици, които после от своя страна осигуряват договори и поръчки на въпросните фирми, е отдавна известна на всички.
При все това дори медиите, които до вчера говореха как фирми като Пфайзер и Модерна са генерирали огромни печалби, не без помощта на политиците, сега не споменават, че се извършва същата схема с производителите на оръжие. Правителствата вземат от вас, за да дадат на тях. Без да ви уведомяват и без да искат съгласието ви.
