Едни от най-големите американски компании-рекламодатели IPG Mediabrands и Magna миналата седмица излязоха с доклад, в който критикуват „мащаба на дезинформацията в социалните мрежи“ и съветват клиентите си да преоценят къде да инвестират рекламните си разходи и по този начин да се наложи цензура в социалните мрежи.
Докладът разглежда как всяка от основните социални платформи, от Фейсбук до Туич, реагира на потенциална дезинформация от своите потребители. Например, посочва се, че Reddit делегира на модератори-доброволци отговорността да гарантират, че няма вредно съдържание. За разлика от това, Фейсбук и YouTube наемат или посочват трети страни, включително Wikipedia, като „проактивна“ мярка, когато възникне потенциал за дезинформация.
Според доклада някои от най-големите играчи имат така наречените „условни“ политики по отношение на някои видове дезинформация, което допълнително усложнява ситуацията и създава голяма сива зона за заобикаляне на политиките им. Дори на по-регулираните и специализирани платформи като LinkedIn, потребителите обикновено имат много повече свобода да публикуват дезинформация, отколкото марките и рекламодателите. Различните нива на строгост, използване на трети страни и политики за различни видове дезинформация в момента означават, че често има объркване относно това, което се счита за „безопасно за марката“ във всяка платформа.
Който плаща, той поръчва музиката
Като пример за дезинформация докладът посочва темата с ваксините, възпламеняваща точка през последните 18 месеца. Цитира се изследване от Глобалния индекс на дезинформацията, което е открило 189 финансирани от реклами домейна, обслужващи “дезинформация за Covid-19”. Според IPG Mediabrands марките (брандовете) и рекламодателите трябва да бъдат активни и да гарантират, че техните рекламни разходи не финансират тези сайтове, вместо да делегират тази отговорност на трети страни. Практически това означава цензура в социалните мрежи.
Според доклада в повечето случаи се нанасят щети на марката, а не на платформите или мрежите, в които тя рекламира, като Илайджа Харис, изпълнителен вицепрезидент на Magna за глобални дигитални партньорства и медийна отговорност, казва: „Отговорните марки (брандове) искат да гарантират, че техните послания са видени и споделени заедно с подходящото съдържание в платформите.“
Вместо призив за спиране на рекламните разходи към проблемни социални платформи, в доклада се подчертава, че проблемът е в цялата индустрия и че марките (брандовете) имат ключова роля ако наложат цензура в социалните мрежи, за да гарантират, че не финансират по невнимание дезинформацията.
Харисън Бойс, директор на стандартите в Magna и автор на изследването, предлага марките да направят това, като използват организации от рода на NewsGuard, които да валидират „качествените“ журналистически канали, които могат да бъдат подкрепени чрез рекламни разходи.
Това обаче не решава отворения въпрос кой всъщност определя кое е дезинформация, а само още веднъж показва, че дефиницията ще бъде давана от политически и икономически силните на деня. И ако “борците” срещу дезинформацията говорят за т. нар. ехо камери (Echo camera е дигитална среда, в която потребителят попада на информация, която да отговаря и потвърждава собствено му мнение), то с такава цензура в социалните мрежи рискът от една голяма ехо камера във вреда на свободата на словото става реален.
Двоен стандарт в цензурата в социалните мрежи
По същото време Фейсбук получава и друга атака в поредица от статии на Wall Street Journal, която се основава на преглед на вътрешни документи, сред които и изследвания, и онлайн дискусии на служители. Според това разследване документите показват, че изследователите на Фейсбук са идентифицирали вредните ефекти на платформата, но въпреки изслушванията в Конгреса, собствените си обещания и многобройните медийни изложения, компанията не ги поправя.
Една от критиките е относно двойния стандарт на Фейсбук за цензурата в социалната мрежа. Въпреки изказването на Марк Зукърбърг, че Фейсбук дава възможност потребителите да се изказват наравно с елитите в културата, политиката и журналистиката и че неговите стандарти важат за всички, всъщност компанията е изградила система, която освобождава високопоставени потребители от някои или всички свои правила. Програмата „XCheck“, или „кръстосана проверка“, е предназначена като мярка за контрол на качеството за високопрофилни акаунти. Днес тя защитава милиони VIP лица от нормалното прилагане на цензура от Фейсбук.
Между чука и наковалнята
Социалните платформи са подложени на голям натиск от държавни агенции и администрация, но още повече от началото на ковид кризата. Още на прословутата среща Event 201, проведена през октомври 2019 като „репетиция“ за световна пандемия, се дават следните препоръки:
„Правителствата и частният сектор трябва да приоритизират създаването на методи за борба с погрешната и подвеждаща информация преди следващата реакция на пандемия. Правителствата ще трябва да си партнират с традиционни и социални медийни компании, за да проучат и разработят пъргави подходи за противодействие на дезинформацията. Това предполага необходимостта от усъвършенстване на способността медиите да бъдат наводнени с бърза, точна и последователна информация.
Органите на здравеопазването следва да работят с доверени лидери на общността, като религиозни лидери, и частни работодатели, за да разпространяват фактическа информация сред служителите и гражданите.
Влиятелни и надеждни работодатели от частния сектор следва да създадат среда за лесно и надеждно управление на слухове и дезинформация, разширяване на публичните съобщения и на достоверна информация в подкрепа на спешни публични комуникации.
Националните агенции за обществено здраве следва да работят в тясно сътрудничество със СЗО, за да създадат възможност за бързо разработване и разпространяване на последователни здравни послания.
От своя страна медийните компании трябва да гарантират, че авторитетните съобщения имат приоритет и че фалшивите съобщения са потиснати.“
Гореописаното очертава инструментите на мощната пропаганда в полза на ваксините и методът на цензуриране на всяка критика срещу тях, които досега виждаме в употреба. А сега към натиска от държавния сектор се добавя и този от частния, защото платформи като Фейсбук са силно зависими финансово от своите рекламодатели, и щом големите рекламни компании изискат в замяна на своите реклами да се приложи повече цензура в социалните мрежи, последните ще трябва да се подчинят.
Обикновеният потребител в случая попада между чука и наковалнята, защото неговите права и свобода на изразяване на мнение стоят на последно място в тази йерархия. И до момента много хора са цензурирани от алгоритмите на Фейсбук, профилите им са изтривани без обяснения.
Макар тази борба да е насочена срещу истинската злоупотреба на социалните медии най-вече в развитите страни, където Фейсбук например е използван за трафик на хора, продажба на дрога, продажба на органи, порнография и др., под ударите ѝ неизменно попадат и невинни хора. В подобни мащаби обаче е невъзможно да се направи обективно и достоверно разграничение между мотивите на потребителите, било то чрез специализиран софтуер, или чрез човешки контрол.
На война като на война
Днес за никого не е тайна, че живеем във времето на информационна война. Интернет и в частност социалните медии съвсем не са невинни. Те имат свои политически, икономически и други цели и добре разработени алгоритми, по които да ги постигнат. Потребителите биват използвани, на тях им се внушава какво да харесват, какво да купуват, какво да мислят изобщо.
Споменатото по-горе разследване на Wall Street Journal например посочва, че от години се изучава как приложението Инстаграм, собственост на Фейсбук за споделяне на снимки влияе на милиони млади потребители. Многократно компанията установява, че поради налаганите чрез снимките стандарти и изисквания, Instagram е вреден за психическото здраве на значителен процент от тях, най-вече на тийнейджърите, повече от други социални медийни платформи.
Всъщност хората трябва да осъзнаят, че използването на въпросните медии е двустранен процес. Потребителите също могат да използват платформите за свои цели – например да могат да достигнат и влияят на милиони други хора, нещо, непознато в предишните епохи. Човек може да е бомбардиран от реклами или статии, внушаващи определен начин на мислене, но това не значи, че е принуден да ги приеме.
Това включва и големите медии, зад които също стоят икономически и политически интереси – те също могат да са проводник на дезинформация, определен начин на мислене и внушения. Всеки може да отвърне със същата сила на обратен натиск, запазвайки своите принципи и възгледи и разпространявайки ги. Фирмите могат да рекламират своите стоки, но никой не е длъжен да ги купува, вместо това може да рекламира нещо свое.
Намираме се на едно огромно виртуално бойно поле – това на информационната война, на което сякаш армии се сблъскват, всяка със своите цели и методи. Кой ще победи? Какво приемаш от информацията, която достига до теб? Наистина зависи от нас самите. Коя е истината? Повече за информационната война – Войната днес: Информацията | Испанеум.
