Приблизително 200 милиона души употребяват канабис по целия свят. Наред с алкохола и тютюна, това е най-широко използваният наркотик в много страни. Но докато мнозина вече не виждат канабиса като рисково или вредно вещество, все още има много неща, които експертите не знаят за канабиса – включително защо някои хора развиват шизофрения след употреба.
Наистина ли канабисът е безопасен?
Всъщност безопасността на канабиса почти винаги е разглеждана в сравнение с други наркотични вещества, които причиняват силна зависимост и тежки странични ефекти, дори смърт. От този ракурс канабисът действително изглежда безвреден. Но въпросът стои по друг начин, когато канабисът е разглеждан сам за себе си.
Въпреки че възприятията за безопасността на канабиса се промениха през последните години, особено след като много страни го легализираха за употреба, все още е важно хората да обмислят внимателно рисковете, които си създават, преди да използват канабис. Това особено важи за младите хора, които вече изпитват ранни признаци на проблеми с психичното здраве, тъй като канабисът може да ги влоши.
Канабисът не е еднородно вещество. В растението има повече от 100 канабиноида, които могат да предизвикат различни, понякога противоположни, ефекти. Към това се добавя и фактът, че всеки човек има индивидуална ендоканабиноидна система, която реагира различно на тези съединения.
Двата канабиноида, които привличат най-голямо внимание, канабидиол (CBD) и тетрахидроканабинол (THC), могат да доведат до много различни резултати за психичното здраве. CBD демонстрира потенциал при лечение на разстройства, свързани с тревожност, психози и шизофрения, докато THC може да има неблагоприятни психологически ефекти, особено във високи дози.
Здравните служби на някои държави, където канабисът е легализиран, предупреждават, че лицата с лична или семейна анамнеза за психични заболявания могат да бъдат уязвими към отрицателни резултати за психичното здраве, свързани с употребата на канабис.
Канабисът и шизофренията
Изследователите изучават връзката между употребата на канабис и шизофренията от края на 60-те години на миналия век. Оттогава изследванията потвърждават връзка между употребата на канабис и по-големия риск от развитие на шизофрения. Досега повечето доказателства сочат, че всяка връзка между канабиса и развиващата се шизофрения се дължи на честото му използване или използването във високи дози или че генетичното предразположение може да бъде фактор – както може би фамилната анамнеза за шизофрения.
Но скорошен систематичен преглед показва, че няма разлика в риска от развитие на шизофрения между често употребяващи и рядко употребяващи канабис.
За да разберат по-добре дали честата употреба на канабис увеличава или не риска за юноши от развиване на шизофрения, изследователите разглеждат всички материали, публикувани по темата между 2010 и 2020 г. Разгледани са общо 591 предишни изследвания, като фокусът е върху такива при юноши на възраст между 12 и 18 години.
Всички те показват, че и употребяващите канабис често, както и употребяващите рядко, са шест пъти по-склонни да развият шизофрения в сравнение с тези, които никога не са употребявали канабис. За рядка употреба се смята два пъти седмично или по-малко, докато високата употреба се определя като ежедневна или почти ежедневна.
Честотата на шизофрения сред общото население е около един на всеки 300 души – докато тези, които употребяват канабис, имат поне три пъти по-голям риск от развитие на шизофрения, което прави това приблизително един на сто риск. Въпреки че все още не можем да бъдем напълно сигурни, че канабисът причинява шизофрения, можем ясно да видим, че употребата носи по-голям риск. И това последно проучване ни показва, че статистически рискът при рядка употреба е същият, както при честа.
Канабисът е с неблагоприятен ефект за репродуктивното здраве
Друго скорошно изследване на учени от Университета по здравеопазване и наука в Орегон (OHSU) показва, че човекоподобните примати, приемащи канабис ежедневно, са имали значителен неблагоприятен ефект върху своята плодовитост и репродуктивно здраве.
Тези въздействия включват понижени нива на тестостерон и силно свиване на тестисите, като при някои субекти свиването е повече от 50%. В своето изследване учените търсят отговор на въпроса дали има дозозависим ефект от експозицията на THC върху тестисите и репродуктивното здраве?
Изследователите наблюдават репродуктивните системи на здрави възрастни мъжки макаци резус на възраст от 8 до 10 години, на които е прилаган „ежедневно ядлив THC в медицински и рекреационни дози“. Всички макаци са в репродуктивна възраст, имат история на доказано бащинство и не са имали предишна експозиция на канабис. Освен това дозата THC „се основава на публикувани препоръки за прилагане на медицинска марихуана за хора“. В продължение на седем месеца количествата на дозите се увеличават на всеки 70 дни, в съответствие с цикъла на развитие на спермата на животните, докато дозата „достигна еквивалента на тежка медицинска доза марихуана при хора“, съобщава OHSU.
Подобни са резултатите и от изследване при женски макаци – отново са открити промени в менструалния цикъл и някои хормони, влияещи на фертилността. Необходими са по-нататъшни проучвания, за да се определи дали ще настъпи обръщане на тези наблюдавани неблагоприятни ефекти, ако THC бъде прекратен. Но най-вече е нужно проучване за валидиране на констатациите в човешка група.
Признавайки необходимостта от повече изследвания, водещият автор д-р Джейсън Хеджис, доцент по урология в Медицинския факултет на OHSU, предполага, че „тези ранни открития са тревожни от клинична гледна точка“. Хеджес отбелязва, че „тъй като разпространението на ядлива марихуана продължава да нараства в САЩ и в световен мащаб, особено при мъже в основна репродуктивна възраст, дори умерените дози могат да имат дълбоко въздействие върху резултатите от плодовитостта.“
Всъщност, предупреждава той, „възможно е THC да причини трайни въздействия, които могат да променят семейното планиране по-късно в живота.“
В Канада отравянията с канабис при деца са се увеличили след легализацията
Оказва се, че трябва да се внимава и с още една страна на легализирането на канабиса. Канадски изследователи от Онтарио съобщават, че месечно посещенията на спешни отделения на деца на възраст под 10 години са се увеличили девет пъти в сравнение с времето преди легализацията.
Канабисът за възрастни стана легален в Канада през 2018 г. — заедно с възможността възрастните да отглеждат до четири растения на жилище за лична употреба, а една година след това бяха легализирани и хранителните продукти, екстракти и локални продукти от канабис. Но скоро след това скочи броят на деца с неволно отравяне, най-често намерили и погълнали продуктите от канабис на своите родители.
По-конкретно, изследователите откриват „четирикратно увеличение на неволните отравяния при деца на възраст под 12 години и трикратно увеличение на постъпилите в интензивно лечение за тежко отравяне с канабис през първите две години след легализацията на канабиса“.
А в Квебек служителите там бият тревога в началото на 2019 г., отбелязвайки, че Центърът за контрол на отравянията на провинцията е разкрил, че броят на съобщените случаи на отравяне с канабис е три пъти повече от този преди легализиране. Според Центъра по отравяния в Онтарио „ефектите от канабиса при дете са много по-променливи от ефектите, наблюдавани при възрастни. Всяко поглъщане на канабис при дете може да причини сериозна вреда.“
Новите открития се противопоставят на популярното мнение
Вижда се, че през последните години знанията за канабиса сред обществото и сред изследващите го учени вървят в две противоположни посоки. Говорим не за продуктите с канабидиол (CBD), който няма наркотичен ефект (напр. конопеното масло), а за т.нар. рекреационен канабис, съдържащ тетрахидроканабинол (THC).
В обществото, особено сред младите хора, се разширява популярното мнение за безвредността и ползите му, и то се подсилва от силен търговски маркетинг, както и от политиката на легализиране в нови и нови държави. Сред учените обаче се засилва скептицизмът.
Именно във връзка с легализирането се увеличава изследователският интерес и се правят нови опити и проучвания. Резултатите от тях обаче разкриват все повече и повече рискове и неблагоприятни ефекти. За съжаление, тази информация по едни или други причини все още изостава с популяризацията и вероятно ще се получи ефекта на „времева дупка“, в която едно поколение ще изпадне в безвремието на употреба без знанието за странични ефекти.
Огромна ще е ролята на родителите да проучат увеличаващата се научна информация и да възпитават и образоват децата си спрямо нея.
