Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Шоубизнесът в политиката – плаща ли който поръчва музиката?

След последните избори политическата криза в страната стана още по-явна. Изглежда, че изразът “хляб и зрелища” продължава да е актуален. В политически контекст той се отнася към методите за печелене на обществена подкрепа, които са основани не на добро управление, а на отвличане на вниманието или на задоволяване на краткосрочни и несъществени искания на обществото. Лесните за консумиране неща обаче скриват истинските проблеми и важните задачи, както се видя и на изборите през април. 

Ниската избирателна активност

Постигна ли се целта да се елиминират контролираният вот и купуването на гласове? Повечето от гласоподавателите на тези избори гласуваха с мотива да “изчегъртат” ГЕРБ. Това е явление, което е познато на българския народ от времето на НДСВ, но още тогава стана ясно, че проблемите имат доста по-дълбок корен и не се решават само със смяна на управляващите. Затова и резултатите от подобен подход няма да бъдат добри и дълготрайни.

Желанието за “изчегъртване” се оказа водещ, но въпреки това сякаш недостатъчен фактор в предизборната кампания. Определено се наблюдава отлив на гласовете, който е много вероятно да се задълбочи наесен, ако се изправим пред нови предсрочни избори. Наказателният вот юли месец е 35 хил., а на изборите през април беше около 48 хил., което наистина не е малък процент, при положение, че с малко над 130 хил. е последната политическа сила, която влиза в сегашния парламент – ИБГНИ.

Вижда се, че въпреки натрупаните негативи срещу ГЕРБ и гласуването “срещу” вместо “за”, избирателната активност е ниска. Една от причините за това е редуцирането на активността сред малцинствата, което повлия на резултатите на някои от големите партии. Други фактори са свързани с машинното гласуване – мнозина не са дали гласа си поради съмнения, свързани с безопасността и сигурността на машините, а по-възрастните избиратели се притесняват от вероятни затруднения в процеса. Значителна предпоставка за ниската избирателна активност са обаче и умората в обществото от политическите игри и задкулисие. 

Задкулисието и проектокабинета на “Има такъв народ” 

Това, което се предлага сега за първи път от години насам (или изобщо), е кабинет на малцинството. Ще бъде ли реално подкрепен, за да осъществи политика? Проблемът е, че много от партиите привидно имат едни и същи или подобни приоритети и поставени планове, но се различават драстично в методите за постигането им. Затова не може да се стигне до естествен компромис и коалиция след изборите. Партиите се принуждават да подменят изцяло своите обещания, тъй като искат непременно да участват в управлението. Това е една от причините  за задкулисието, против което много от партиите всъщност афишират, че се борят.

ИТН се представя за антисистемна партия и твърди, че няма да се коалира с “партиите на статуквото” ГЕРБ, ДПС и БСП, но пък “налива вода в мелницата” на президента Радев, за когото стана ясно, че ще бъде подкрепен от БСП. Победителите на изборите, противно на предизборните обещания, водят преговори с ДБ, ИБГНИ, БСП и ДПС, което е в разрез със тяхната позиция за партиите на статуквото. Чрез задкулисие се подготвят ходовете напред и се прокрадват всякакви чужди интереси, което създава хаос. А този хаос се представя като шоу пред народа.

Какво би могло да се очертае като реална перспектива за България?

За да разберем това, трябва да започнем да различаваме реалните цели и политики от празните от съдържание политически обещания. Изброените от ИТН приоритети за проектокабинета също озадачават – едни изобщо не са на дневен ред (като изпращането на българи и северномакедонец в космоса), а други предизвикват съмнение относно това как биха били изпълнени. Вече бившият кандидат-премиер Николай Василев предложи редица икономически приоритети и мерки. Но изпълними ли са те, или са просто част от зачестяващите популистки действия? 

Важно е и да не забравяме кои партии какви идеологии и политики подкрепят. Демократична България например, макар да се представят за дясна партия, са всъщност тези, които прокарват широко разпространените на Запад “ценности” на неолиберализма – джендър идеологията, глобализма и “мултикултурализма”. Ценности, които са далеч от изконните български. Следва реторичният въпрос възможно ли е тогава те да предоставят добри перспективи за България в следващите десетилетия? 

Личната роля в изходът от политическото шоу

Идват времена, в които българите трябва да поемем лична отговорност за промените, които предстоят. Вече не е достатъчно “изчегъртването” на една партия или един модел, а е необходима коренна промяна в политическия и в обществения живот. За съжаление, всички партии, които се представят за алтернатива, действат на принципа “стани да седна” и само чакат да заемат властови позиции. Но времето на политическото шоу и цинизмите изтича. Настъпва моментът да се сдружаваме на база общи ценности и интереси, да търсим бъдеще за семействата и родовете си.

Испанеум
Испанеум на древната реч означава "виждам всичко". Испанеум е медия, която предоставя свободен поглед върху потока на информация.

Последно качени

Свързани постове