На 18 март 2022 г. списание “National Geographic” публикува статия, която обсъжда подновените усилия за разработване на изключително противоречива технология, наричана „заразна ваксина” или „саморазпространяваща се ваксина“. Няколко екипа изследователи от цял свят възраждат изследване, започнало през 80-те години на миналия век. Целта е да се произведе заразна ваксина, която да се репликира в тялото на гостоприемника и след това да се разпространи ефективно сред близките членове в общността на дивата природа. Ако е успешна, тази ваксина може да даде имунитет срещу болести и може да се разпространи от животно на животно или човек по същия начин, както и болестите.
Разработките по „саморазпространяващи се ваксини” за ебола, туберкулоза по говедата и треска Ласа вече са в ход и се смята, че технологията може да бъде насочена към други прескачащи от животно към човек заболявания, включително бяс, западнонилска треска, чума и лаймска болест.
„Заразните ваксини“ могат да осигурят потенциално решение за трудността по прилагането на стандартни ваксини на всяко отделно животно; тези ваксини обаче включват генно-инженерни вируси. Защитниците на ваксините смятат, че те могат потенциално да предотвратят следващата пандемия, докато други се опасяват, че вирусите, използвани в тези ваксини, могат да имат непредвидени последици като мутации, прескачане на видове или други непредвидени широко разпространени въздействия върху цели екосистеми!
Да пуснем ли духа от бутилката?
„След като пуснете нещо конструирано и самопредаващо се навън в природата, не знаете какво ще се случи с него и къде ще отиде“, казва Джонас Сандбринк, изследовател по биологична сигурност в Университета на Оксфордския институт за бъдещето на човечеството. „Дори само да започнете, като го внедрите в животински популации, част от генетичните елементи може да намерят път обратно към хората.“
Първото и единствено полево изпитване на саморазпространяваща се ваксина
През 1999 г. ветеринарният лекар Хосе Мануел Санчес-Вискаино води екип от изследователи до Исла дел Айре, остров край източния бряг на Испания, за да тества саморазпространяваща се ваксина срещу две вирусни заболявания: заешка хеморагична болест и миксоматоза. Въпреки че нито една от двете болести не заразява хора, по това време и двете са унищожавали популацията от домашен и див заек в Китай и Европа в продължение на няколко десетилетия.
В лабораторията Санчес-Вискаино тогавашният директор на Центъра за изследвания на животинското здраве в Испания и екипът му разцепват ген от вируса на заешката хеморагична болест и го вкарват в генома на лек щам на вируса на миксома, който причинява миксоматоза. Крайният продукт е хибридна вирусна ваксина, която предпазва както от заешка хеморагична болест, така и от миксоматоза. Санчес-Вискаино изказва хипотеза, че тъй като ваксината е подобна на оригиналния болестотворен миксома-вирус, тя ще се разпространи сред дивите зайци.
На острова изследователският екип улавя 147 заека, поставя микрочипове във врата им, прилага ваксината на около половината от тях и ги пуска обратно в дивата природа. През следващите 32 дни ваксинираните и неваксинираните зайци са живели както обикновено. Когато изследователите улавят отново микро-чипираните зайци, които не са били ваксинирани първоначално, те установяват, че 56 процента от тях имат антитела и към двата вируса, което показва, че ваксината успешно се е разпространила от ваксинирани към неваксинирани животни. Експериментът е първият полеви тест за доказване на концепцията за саморазпространяващите се ваксини – и досега единственият.
Рисковете
Скот Нуизмар, професор в Университета в Айдахо, който провежда математически моделиращи проучвания на саморазпространяващи се ваксини днес, отбелязва, че ваксината на Санчес-Вискаино може да е породила повече рискове от настоящите технологии, защото екипът е използвал за преносител на ваксината вирус на миксома, който сам по себе си е смъртоносен.
Освен това, преди да адмирираме подобни „смели“ експерименти, следва да напомним, че именно вирусът на миксома, който се беше превърнал в такова опустошително предизвикателство в Европа, възникна, защото човек във Франция умишлено пусна вируса през 1952 г., за да държи зайците извън родната си градина! През 2018 г. испански изследователи започнаха да забелязват, че вирусът на миксома убива друг, подобен вид – дивите зайци. Учените проучват и заключават, че вирусът на миксома се е смесил с вирус на шарка, което му дава възможност да прескочи между видовете.
Филипа Ленцос, експерт по наука и международна сигурност в Кингс Колидж – Лондон, посочва, че вирусите са генетично нестабилни и склонни към чести мутации, следователно вирус на саморазпространяваща се ваксина би могъл да еволюира, за да прескочи видовете или да причини други неизвестни последици при дивите и домашните животински популации и може би дори при хората.
Друг възможен риск от саморазпространяващите се ваксини за животни е, че предпазването на дивите животни от инфекциозни заболявания би могло да наруши естествения контрол на популацията. Гризачите, които разпространяват вируса Lassa, са вредители, които унищожават културите и домовете, заразяват складираните храни и питейната вода и създават нехигиенични условия на живот. Ако вирусите вече не им влияят, броят им може да скочи неимоверно.
Освен това има нововъзникващи разбирания, че вирусите и бактериите съществуват в сложни микробни екосистеми, като може би държат популациите си под взаимен контрол. Въздействието на саморазпространяваща се ваксина, която елиминира един специфичен вирус, може да има неизвестни последици.
„Драстичното изместване на баланса чрез опит за изкореняване или намаляване на ендемичен вирус в природата би могло да рискува появата на други патогени, които оказват въздействие както на самите видове диви животни, така и на хората и нашите домашни животни“, казва Питърс.
Дългият път напред
Повечето изследователи са съгласни, че саморазпространяващите се ваксини никога не биха могли да бъдат приложени към човешките популации, защото всеобщото информирано съгласие никога няма да бъде постигнато.
Погледнато реално обаче, събитията през последната пандемия, или както мнозина я наричат – „пландемия“, доказаха, че правителствата са склонни да прилагат мерки, в които въобще не може да става дума за информирано съгласие, какво остава за свободен достъп до информация за различни научни становища. Единствено будното гражданско общество може да „озапти“ любителите на лесни решения, на глобален контрол и на пълно пренебрежение към естествения ред на нещата в природата – човешката и тази на растенията и животните край нас.
