Въпросът за неравностойните договори, подписани от държавите с фирми, производители на ковид-ваксини, в които фирмите са освободени от отговорност за обезщетения при неблагоприятни ефекти, беше повдиган многократно. Но не на официално политическо или медийно ниво, а само сред обществото.
Изнудване
Наистина някои държави като Индия и Бразилия изнесоха информация как са били изнудвани за подобни договори, а за други като Албания изтече част от договора. Депутати от Европейския парламент пък показаха пред камера как при поискване на достъп до информация за договора с Пфайзер им е даден документ с цели страници, задраскани в черно заради конфиденциалност. Всичко това обаче не получи широко медийно отразяване и остави впечатление на някакви спорадични протестни реакции. Напротив, официалните медии много внимават да не допуснат никакъв материал относно това как самите държави са се съгласили да освободят фармацевтичните гиганти от отговорност.
Двойни стандарти на фармацевтичните фирми
Напоследък обаче излезе нова информация за двойните стандарти, прилагани от фирмите-производителки, когато се иска от тях да поемат и те отговорност от своя страна. ООН и ГАВИ (Алианс за ваксини, създаден от Бил Гейтс за насърчаване на ваксинацията в целия свят) изразиха опасения относно липсата на ваксинация за бежанци. На десетки милиони мигранти може да бъде отказана ковид-ваксинация не защото има липса на ваксини, а защото някои големи производители отказват да ги предоставят заради опасения от правни рискове при вредни странични ефекти.
Притесненията засягат хора като тези, разселени от кризите в Мианмар, Афганистан и Етиопия, които са извън обсега на схемите за ваксиниране на националните правителства. За бежанци, мигранти и търсещи убежище, както и хора, засегнати от природни бедствия или други събития, които ги поставят извън обсега на правителствена помощ, ГАВИ и СЗО създават глобална програма, наречена Covax. Covax е нещо като хуманитарен буфер – раздаващ ваксини там, където няма правителства.
Но този буфер няма никакъв механизъм за предлагане на компенсация. Неправителствените организации, които взимат дози от ГАВИ, за да ги разпределят, не могат да поемат правни рискове. Така доставки може да има, само ако производителите на ваксини поемат отговорност.
Отговорът на Pfizer и Moderna
На срещата на борда на ГАВИ в края на ноември са обсъдени точно документи, свързани с нежеланието на главните доставчици Pfizer-BioNTech, AstraZeneca и Moderna да се съобразят с това. Освен ако всички фирми не приемат правна отговорност, „достъпът до ваксини за някои групи от населението ще остане предизвикателство“, се казва в документите на ГАВИ. А говорител на ГАВИ заяви пред Ройтерс, че нежеланието на производителите на ваксини да поемат правните рискове е „голямо препятствие“ в опитите да се осигурят ваксини.
На въпроси от медиите, Moderna отказа коментар. AstraZeneca и Pfizer заявиха, че са в преговори с ГАВИ, но отказаха да коментират повече. И трите фирми заявиха, че се ангажират да предоставят дози на по-бедните нации на сравнително ниски цени.
Още през септември главният изпълнителен директор на ГАВИ Сет Бъркли пише призив към производителите на лекарства да се откажат от изискванията си за освобождаване от правно обезщетение.
Трима китайски производителя на лекарства се съгласиха да поемат правни рискове, когато техните инжекции се доставят през буфера: Sinovac Biotech, Sinopharm Group и Clover Biopharmaceuticals. От западните фирми единствено Johnson & Johnson заявиха, че ще се откажат от изискването за обезщетение. Останалите не отговориха на исканията за коментар.
Искат от нас пълно доверие в замяна на какво?
Фирми като Pfizer и Moderna, но особено Pfizer, неведнъж демонстрираха, че независимо от уверенията си за загриженост за здравето на света, всъщност са изцяло фокусирани върху печалбите си. Те неслучайно отказват всякакъв опит да бъдат държани под каквато и да е отговорност при странични ефекти, а договорите им са пакетни и за години напред.
В Англия, след излизането й от ЕС, се наложи отново да се даде разрешение за употреба под условие, вече от местния регулаторен орган. В този документ беше посочено, че тъй като разрешението е под условие и не са завършени всички необходими клинични изпитвания за безопасност, държавата не може да изисква от фирмата обезщетения в случай на смърт и увреждания, а сама трябва да поеме тази отговорност. Такова е и положението в останалите европейски държави, където обаче законодателството за подобни случаи е още от 70-те – 80-те години на 20 век и предвижданите суми за обезщетения са неадекватни спрямо съвременните условия. Хората трябва да осъзнаят, че в момента има юридически вакуум и в някакъв смисъл са оставени сами на себе си. Тепърва започват инициативи за промени на законите и се създават държавни фондове за обезщетения. Натиск от държавата за ваксиниране на цялото население има, но защита не е предложена.
