Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

ПСР тестовете: въпроси и предизвикателства

PCR тестовете са не просто най–разпространените тестове за диагностициране на Ковид в световен мащаб, те не само са цитирани като „златен стандарт“ за сигурност в откриването на вируса, но и са използвани от официалните държавни институции като база за политиките и мерките им. В България също се водят и съобщават ежедневни статистики на положителните тестове, като се слага знак на равенство между „положителен тест“ и „случай“.

Историята на използването на PCR тестове от началото на пандемията досега обаче съвсем не е еднозначна и безпроблемна. Всъщност повечето въпроси около тях бяха повдигнати още миналата година в доста държави, и макар общото мнение накрая да беше единодушно, че трябва да бъдат интерпретирани внимателно и да са само един от начините за определянето на Ковид случаите, това сякаш беше забравено във времето, поне в общественото съзнание.

Накратко за PCR тестовете

Те се основават на полимеразна верижна реакция (PCR) – бърза и евтина техника, използвана за „усилване“, копиране, на малки сегменти от ДНК. PCR тестването е изобретено за намиране на генетичен вирусен материал в проба и традиционно не се използва като единствен метод за идентифициране при хора, страдащи от вирусно или бактериално заболяване.

За да получи достатъчно генетичен материал за тестване, процесът на PCR увеличава наличния генетичен материал, като го копира и след това го копира отново и отново. Всяка от тези нарастващи стъпки се нарича „цикъл“ и генетичният материал в разтвора реагира срещу референтната ДНК, за да определи положителен резултат. Ако пробата съдържа голямо количество Ковид вирус, тя ще реагира положително само след няколко цикъла, докато проба с малки количества генетичен материал ще изисква повече цикли, за да усили достатъчно генетичния материал и да получи положителен резултат.

Тъй като PCR тестът усилва следите от Ковид чрез цикли, по-малкият брой цикли, необходими за получаване на положителен резултат, предполага наличието на по-висок вирусен товар за тестваното лице и следователно по-висок потенциал за заразяване.

Броят на циклите, необходими за идентифициране на вирусен материал в дадена проба, се нарича праг на цикъла (Ct).

New York Times повдига въпроси

Много международно признати експерти по вирусология и PCR тестове се питат дали тестовете са направени прекалено чувствителни и многото положителни тестове са резултат от отдавна мъртви и вече незаразни вируси или дори замърсяване в лабораториите.

Разследващ материал на New York Times от август 2020 повдигна въпроси относно валидността на масовия тест, използван в страни по целия свят за идентифициране на случаите на Ковид и впоследствие за вземане на политически решения. Това предизвика дебат в САЩ, Великобритания и Израел. New York Times публикува интервюта с видни вирусолози, които смятат, че праговете на теста са зададени много високо, често дори до 40 цикъла.

Професор Майкъл Мина, епидемиолог от Харвард, предполага, че тези тестове могат да открият не само жив вирус, но и генетични фрагменти, останали от предишна инфекция, „подобно на намирането на косъм в стаята дълго след като човек напусне.“ В изследванията на Ковид е установено, че PCR тестовете могат да открият положителни резултати от инфекции, приключили повече от 2 месеца преди това.

Джулиет Морисън, вирусолог от Калифорнийския университет, Ривърсайд, се съгласява с това и казва, че „всеки тест с праг на цикъл над 35 е твърде чувствителен. Шокирана съм, че хората биха помислили, че 40 биха могли да представляват положителен резултат.“

NYT съобщава, че прагът на цикъла обикновено никога не се включва в резултатите от тестовете, дадени на Ковид позитивни пациенти и техните лекари в САЩ. Експертите смятат, че това затруднява пациентите и лекарите да разберат дали съществува риск да бъдат заразни. Според публикувани проучвания лабораториите за обществено здраве досега не са успели да намерят жив вирус при който и да е пациент с положителен резултат след 34 или повече цикъла.

По-голямата част от лабораториите нямат проблеми с култивирането на жив вирус под 25 цикъла, но става все по-трудно да се намери жив вирус с увеличаване на броя на Ct – има само няколко примера в научната литература, че лабораториите могат да намерят и култивират COVID на живо вирус при 30 или повече цикъла.

Съдебни изслушвания в Канада

Същите въпроси относно връзката между положителните PCR тестове и броя на активните случаи беше повдигнат на съдебен процес през май 2021 г. срещу мерките в Манитоба,Канада.

Двама медицински експерти – д-р Джей Батачария, епидемиолог и медицински професор в Станфордския университет, и д-р Томас Уорън, специалист по инфекциозни болести и медицински микробиолог, свидетелстваха, че PCR тестовете са ненадеждни при определяне дали някой е действително заразен с Ковид.

Като свидетел на правителството на Манитоба се яви д-р Джаред Булард, главен микробиолог и лабораторен специалист, управител на провинциалната лаборатория в Уинипег. При разпит под клетва той също призна, че PCR тестовете имат значителни ограничения, никога не се е планирало да бъдат използвани за диагностициране на респираторни болести и не могат със сигурност да потвърдят заразност.

Д-р Булард потвърди, че PCR тест може да бъде положителни до 100 дена след контакт с вируса, и че всичко, което те правят, е да потвърдят присъствието на фрагменти от вирусната РНК. Докато човек с Ковид е заразен за период от седмица или две, нежизнеспособни и безобидни фрагменти от вируса могат да останат в носа му и да бъдат открити от PCR тест до сто дни след заразяване.

Според Булард най-точният начин да се определи дали някой наистина е зара`зен, е да се отгледа клетъчна култура в лаборатория от образец, взет от пациента. Ако клетъчната култура не може да отгледа вируса в лабораторията, пациентът вероятно не е зарa`зен. Д-р Булард и колегите му извършват проучване и откриват, че само около 44% от положителните PCR тестове действително отглеждат вируса в лаборатория.

Д-р Булард свидетелства, че от година (от май 2020) изучава внимателно корелацията между стойността на Прага на цикъла (Ct) и заразността и смята, че приравняването на положителните PCR тестове към „случаите“ е неправилно. Тестването за Ковид при по-високи прагове на цикъла може да даде фалшиви положителни резултати. Дори СЗО (Световната здравна организация) отбелязва, че при слаби положителни резултати е необходима внимателна интерпретация. 

Слаби резултати са тези, които са получени след повече цикли. Например, някой с положителен PCR тест, направен с 18 цикъла, има по-голям вирусен товар и е по-вероятно да е болен и заразен от някой, чийто тест е с 40 цикъла. Това изследване на д-р Булард всъщност потвърждава откритията във Франция и други страни.

Въпреки констатациите и препоръките на д-р Булард в двете му рецензирани проучвания, Манитоба все още не счита стойностите на Ct като прокси за инфекциозност в политиките си за общественото здраве. Както д-р Булард, така и главният медицински директор на Манитоба д-р Брент Русин потвърдиха при кръстосан разпит, че лабораториите не предоставят на служителите  по общественото здраве стойностите на Ct. Д-р Русин призна, че е можел да изиска му бъде предоставена стойността на Ct, но не го е направил.

Някои юрисдикции, например Флорида, отчитат стойността на Ct в политиките си.

Въпросът за фалшивите положителни тестове

Други учени, като Тимъти Колфийлд, канадски научен председател по здравно право и политика в Университета на Албърта в Едмънтън, са против етикетирането на положителните резултати след високи цикли като фалшиви. Макар Колфийлд да говори много относно „митовете“ за фалшивите положителни тестове и развенчаването им, всъщност той се съгласява, че високият праг означава малко количество вирус, като обаче причината е друга по негово мнение. 

Според него многобройните цикли наистина съответстват на малко количество вирус, но това говори повече за пробата, отколкото за пациента. Качеството на пробата може да варира в зависимост от метода на вземане на проба (например тампон от носа срещу тампон от гърлото), техниката на здравния работник, който взема пробата, възрастта на пробата и други фактори. Това наистина може да са вероятни причини и те могат да бъдат добавени, без обаче сами по себе си да отричат възможността пациентът поначало да е имал малко количество вирус и той да е бил нежизнеспособен и незарa`зен.

Подобни разяснения можем да видим и в документ на Public Health England, където се обяснява в кои случаи тестовете могат да отчетат положителни резултати на границата на откриване (при използване на много цикли).

„Положителните резултати на границата на откриване могат да се видят в ранните етапи на инфекцията (преди лицето да стане способно да предаде инфекцията) или на късен етап в инфекцията, когато рискът от предаване е нисък или много нисък.

Положителните резултати от теста на границата на откриване, които се появяват в началото на цикъла на инфекция, са важни, тъй като представляват индивиди, които могат да продължат да предават инфекцията. Положителните резултати от теста на границата на откриване, които се случват в края на цикъла на инфекция, представляват индивиди с нисък или много нисък риск от предаване, в резултат на спада в производството на инфекциозен вирус или остатъци от вирусна РНК в дихателните секрети.

Клиничното значение на тези положителни резултати, до границата на откриване на анализа, е трудно да се интерпретира при липса на клинична история и контекст. Възможните причини за неповторяемостта на тези резултати включват стохастични ефекти на границата на откриване на анализа, истинско продължително ниско ниво на откриване на вируса и много рядко аналитични грешки при обработката на пробите.

Тези резултати не трябва да бъдат етикетирани като фалшиво положителни при липса на цялостна обработка за всеки отделен случай, включително повторно тестване на съществуващи проби, повторно вземане на проби за ново изпитване и определяне на ясни доказателства за аналитични грешки или лабораторно замърсяване.“

Както се вижда, институцията не смята, че подобни резултати трябва да бъдат смятани за фалшиви, но препоръчва да бъдат интерпретирани само в контекст и като се знае клиничната история, т.е. данни от преглед от лекар, регистрирани симптоми, други клинични изследвания. Доколко се прави препоръчаната цялостна обработка за всеки отделен случай, повторно тестване на съществуващи проби и повторно вземане на проби за ново изпитване, е отделен въпрос, отговорът на който вероятно клони към не, защото лабораториите са твърде претоварени, а в много държави, както например и в България, в повечето случаи пациентите дори не са преглеждани от личен лекар, а са просто инструктирани по телефона.

Въпросът за фалшивите негативни тестове

Експертите са загрижени и за друг аспект на PCR тестовете – вероятността от фалшиви отрицателни резултати, които силно зависят от това кога се взема пробата спрямо периода на инфекция.

Проучване миналата година установи, че тестовете на практика никога не откриват вируса в ден 1 на инфекцията и се представят най-добре на ден 8, но дори тогава може да има фалшиво отрицателни проценти до 20 %. Проучването установи, че след осмия ден процентът на фалшивите отрицателни резултати се увеличава.

Друг доклад в New England Journal of Medicine установи, че точността на тестовете може да се окаже по-голям проблем от загрижеността за наличието на достатъчно тестове по време на пандемията.

„Неточните диагностични тестове подкопават усилията за овладяване на пандемията“, казват изследователи от Медицинското училище в Харвард в Бостън и Института Дартмут в Ню Хемпшир.

За неточността на тестовете може да допринесе и потенциалът на коронавируса да мутира. Според проучване на канадски учени от университета Йорк тестовете трябва периодично да бъдат преоценявани за съвместимост с вируса, защото са били разработени в ранния етап на пандемията, а оттогава вирусът е мутирал. 

Във връзка с това още миналата година в почти всяка държава, включително България, беше обявено преимущество на симптомите над тестовете – ако човек има симптоми, но е с отрицателен PCR тест, по-добре да се смята за болен и да се изолира.

PCR е само един от инструментите 

Всички тези въпроси е добре да се помнят и да се имат предвид, за да не се създава излишна психоза сред обществото, като само се цитира броят на положителните тестове. Макар в момента PCR тестовете да се смятат за основен диагностичен инструмент, всъщност в министерските насоки на местно ниво се подчертава, че те са само един от инструментите, който трябва да бъде използван съвместно с други от типа на медицински преглед, клинични изследвания, предистория на контакт с вируса, брой заразени в областта и т.н.

Както добре обобщава Public Health Ontario „различни проби от едно и също лице могат да доведат до различни стойности на Ct. Следователно стойностите на Ct всъщност не могат да ви кажат колко тежка инфекция имате или дали е по-вероятно да развиете тежко заболяване – те просто показват приблизителното количество вирус в пробата. В момента се извършват няколко изследователски проучвания, за да се разгледа връзката между стойностите на Ct и тежестта на заболяването и инфекциозността.“

Документът завършва с изречението: „Все още има много да се научи за стойностите на Ct и са необходими повече изследвания, за да се разберат напълно стойностите на Ct и връзката им с началото на заболяването, тежестта и инфекциозността.“

Нека не забравяме, че отрицателен тест не означава липса на заболяването, но пък и положителен тест не означава със сигурност случай.

Богари Медияhttps://bogari.bg/
Bogari Media - Медията на скритата истина - за нещата каквито са!

Последно качени

Свързани постове