За човешките жертвоприношения на съвременния идол „право на избор“, или това, което не ни казват за т.нар. ранен скрининг по време на бременността
В последните години все по-широка популярност набира ранното тестване за генетични проблеми на плода по време на бременност (т.нар. ранен скрининг, който се извършва около 12-та седмица от бременността). Това, разбира се, е свързано с пропагандата за „правото на избор“, т.е на аборт.
Една от целите на въпросните тестове е ранното откриване посредством различни индиректни маркери (кръвни и ултразвукови изследвания) на повишен риск от редица генетични аномалии, най-често срещаните от които са синдрома на Даун, синдрома на Едуардс и синдрома на Патау.
Тестовете се маркетират широко като надеждни и безопасни. Настоятелно се представят като абсолютно необходима част от следенето на бременността. На изследването биохимичен скрининг (кръвното изследване от ранния скрининг) към момента се подлагат голяма част от бременните жени в България, като това изследване се финансира по програма на НЗОК, а от есента на 2022 година в рамковия договор на НЗОК влезе и една фетална морфология, която представлява друга важна част от ранния скрининг.
Какво не се казва за биохимичния скрининг?
В настоящата статия ще покажем обаче, че стандартната информация, която е широко разпространена, се представя така, че да премълчава истинската цена на тези тестове – средно за окончателното диагностициране на всеки 6 случая на плодове с генетични аномалии (по най-разпространения и широко достъпен у нас диагностичен протокол) загиват, ако се доверим на официалните статистики, между 1 и 3.2 здрави деца (а в действително вероятно доста повече, както ще обясним по-нататък).
Да забележим, че това са деца, които загиват в самия процес на диагностициране, а не вследствие на аборт по решение на родителите, заради липса на информираност, заради натиска, който много лекари прилагат върху бременните жени за аборт в рискови ситуации и т.н.!
В „играта на числа, проценти и вероятности“ циничността на съвременната наука е стигнала дотам, че да превръща човешкия живот в хазарт – явно според нея, щом шансът за поставянето на правилна диагноза в този случай надминава (и то с малко!) шанса за това да загине едно здраво дете – значи всичко е наред.
Не можем да не отбележим и „в името на какво“ загиват тези здрави деца – целта е да бъдат „маркирани“ децата, които също не бива да живеят (тъй като обикновено положителната диагноза е последвана от аборт „по медицински причини“ по желание на родителите), защото имат някоя от изброените по-горе (или други, по-редки) генетични аномалии и някой е решил, че техният живот „не си струва да бъде живян“.
Тези, които изповядват вярата, че е нормално да пожертваш до 3.2 здрави деца, за да диагностицираш и да дадеш „право на избор“ за 6 други, правят всичко възможно, за да пострадат най-малко деца и работят наистина в името на човешкия живот. Звучи доста трудно за вярване – направо абсурдно, нали?
Затова в настоящата статия ще споменем и за някои неща, за които се знае още по-малко и които никой не би включил в „официалните статистики“, защото тогава бихме разбрали истинския брой на децата, които биват принесени в жертва на един от многото съвременни идоли – „правото на избор“. Но „съвременните жреци“ на този „съвременен идол“ едва ли биха допуснали това в своите „официални статистики“.
Разбира се, тези тестове имат и полезни страни, които ние не отричаме, свързани с профилактиката на състояния като прееклампсия или в случаи, когато има повишен риск от спонтанен аборт, т.е. в ситуации, в които медицината търси съхраняването на живота (на плода и/или на майката), каквато е истинската ѝ функция. За съжаление, тези добри страни нямат никакво отношение към изчисленията, които ще приведем по-долу, и всъщност те не са основната цел на тестовете във вида, в който се рекламират и прилагат понастоящем.
Какво ни казва рекламата на скрининговите изследвания?
И така, нека първо видим каква информация дават някои от най-големите специализирани болници/лаборатории в България на своите сайтове за това изследване:
- „Ултразвуковото изследване на нухалната гънка и тестът за хромозомни аномалии в първия триместър могат да открият отклонение при 90-95% от плодовете с тризомия 21, 18, 13“;
- „В рамките на ранния скрининг се установява с около 90-процентна вероятност риска от развитие на болест на Даун. Късният скрининг от друга страна предлага по-ниска откриваемост на синдрома на Даун – около 60 до 80%.“;
- „Изследването може да бъде извършено между 10-a и 12-a гестационна седмица. Днешните технологии позволяват на опитния специалист при целенасочено изследване да разпознае около 55-60 % от феталните заболявания и малфoрмации дори и в този начален етап на бременността…. Комбинирането на всички изследвани фактори позволява откриването на 90% от случаите на синдром на Даун“.
Всички сайтове дотук посочват вероятността за откриване на проблем при плода, ако такъв съществува, но не казват нито дума за вероятността за абнормени стойности, регистрирани от теста, когато плодът всъщност е здрав (т.нар. фалшиво положителен резултат). Един единствен сайт представя информацията по малко по-достоверен начин, който ще споменем след малко, но едва ли това следва да ни успокоява.
Ако човек потърси допълнителна информация в „произволни“ сайтове в интернет, претендиращи да дават информация на бъдещите родители, може да попадне например на следното: „те [тестовете] са много коректни и дават ефективни резултати в около 99% от случаите при минимален шанс за грешен анализ.“
При подписването на информирано съгласие в една от най-големите специализирани болници в София (вероятно и в останалите), бременната жена все пак научава, че „При близо 90% от бебетата със синдром на Даун този тест показва абнормен резултат. При близо 5-8% от нормалните плодове този тест също показва абнормен резултат“.
Трудно е обаче да си представим, че в 5-те минути, преди да влезе на преглед, когато се подписва информираното съгласие, бременната жена (ако изобщо го прочете внимателно) ще вникне в детайли в смисъла на тези числа. Така или иначе, статии във водещи научни списания, на които се позовава информацията в болниците, представят подобна картина, така че нека засега я приемем за достоверна, или поне… официална.
И така, първият прочит (преди човек да се задълбочи) привидно говори, че тези тестове са доста надеждни и най-малкото, тъй като се правят само чрез ултразвук и кръвна проба на майката, сами по себе си няма да нанесат вреда – или поне това се опитват да ни убедят в начина, по който се предоставя информацията.
Какво наистина означават числата, с които бременните жени биват „информирани“ за скрининга?
Нека сега видим какво наистина означават числата, които посочихме по-горе. За целта трябва да вземем предвид няколко факта:
- Средно 1.7 на всеки 1000 родени деца имат някоя от посочените хромозомни аномалии (шансът за синдром на Даун е 1:700, за синдром на Едуардс – 1:5000, а за синдром на Патау – 1:10000). Съществуват и други, но те са по-редки, затова няма да ги вземем предвид в изчислението, като по този начин няма значително да навредим на точността му;
- Значи останалите 998.3 деца нямат такива аномалии;
- Както посочихме по-горе, „при близо 90% от плодовете с хромозомни аномалии този тест показва абнормен резултат и при близо 5-8% от нормалните плодове този тест също показва абнормен резултат“.
Тогава, ако направим въпросния тест на 1000 бебета, които предстои да се родят (от които 1.7 имат наистина хромозомни аномалии, а 998.3 – нямат):
- Ще намерим средно 90% от 1.7 = 1.5 деца, които имат хромозомна аномалия и имат „абнормен резултат“;
- Ще намерим средно 5% до 8% от 998.3 = почти 50 до 80 здрави деца, които имат „абнормен резултат“.
И така, излиза, че „много надеждните“ тестове, според официални данни, откриват „абнормен резултат“ при 50 до 80 здрави деца на всеки 1.5 деца с хромозомни аномалии. Това обаче ние не научаваме директно, четейки „лесно достъпната информация“, която ни се предоставя, а трябва да направим сериозно проучване и то не без известна математическа (и медицинска) подготовка, за да се ориентираме и да извлечем от литературата нужната ни информация за горните изчисления.
Нещо повече, едва ли бихме отделили време за това проучване, ако предварително не сме с нагласата, че има нещо, което не е наред, и е написано така, че да ни подведе в официалната информация, или нямаме достатъчния опит и експертиза, за да открием още на пръв поглед несъответствието в представените ни числа.
Какво се случва при наличието на „абнормен резултат“
В някакъв вид изводите, които направихме по-горе, могат да се намерят в (твърде) специализирана литература, така че всеки лекар (специалист) „доброжелател“, който иска да обори пишещия тези редове, ще каже, че всъщност никой не твърди, че „абнормените резултати“ са диагноза. Те са просто първоначално скринингово изследване, което показва дали конкретната бременност е с „по-висок“ или „по-нисък“ риск и че даже самите крайни резултати от теста се дават на бременната жена във вид на риск (например 1:50, 1:200, 1:10000), а не на диагноза.
Възниква обаче въпросът защо тогава информацията е налична във вида, в който е (след като авторите ѝ са решили да посочват конкретни числа), а „тактично се премълчават“ числата, които тук изведохме. Само че числата, които ние изведохме, не са толкова добра реклама, нали…
Нека обаче продължим. И така, оказва се, че при наличието на „абнормен резултат“ средно статистически това означава, че има в много пъти по-голяма вероятност детето да е здраво, отколкото болно.
В интерес на истината един сайт на специализирана болница, за който обещахме да споменем, посочва следното: „Ползите от биохимичния скрининг са, че насочват бъдещата майка дали попада в рисковата група от раждане на дете с хромозомни аномалии или малоформации. Например, при резултат от 1:300 до 1:10 000 – оцененият риск е нисък, а при стойност от 1:1 до 1:250 – той е повишен.“
Е, добре, оттук научаваме, че всъщност лекарите третират бременните жени с „абнормен резултат“, като имащи „бременност с повишен риск“. Как би следвало да се процедира тогава? Преминава се към инвазивна диагностична процедура – амниоцентеза или хорионбиопсия, която вече да установи дали наистина има проблем в бременността.
Казано по-просто, при амниоцентезата например се вкарва игла в амниотичния сак (т.е. при плода), за да се се изтегли малко околоплодна течност, която да се изпрати за генетично изследване. Има възможност за втори, значително по-надежден скринингов тест, който обаче е значително по-скъп, не се поема от НЗОК и много семейства едва ли могат да си позволят. Него впрочем ще коментираме в отделна статия, тъй като начинът, по който се рекламира, е не по-малко интересен.
И така, нека приемем, че официалните статистики и нашите изчисления са верни и действително на всеки 50 до 80 здрави деца (от тези с резултат от теста „повишен риск“) има 1.5 с вродена генетична аномалия. Или, което е същото, на 6 деца с вродена генетична аномалия, с „абнормен резултат“ излизат между 200 и 320 здрави деца.
За да се установи вече със сигурност дали има аномалия, или не, трябва да се пристъпи към инвазивна процедура – както при здравите, така и при тези с аномалия, защото скрининговият тест не ни казва кои кои са.
Проблемът обаче е, че съществува 0.5-1% шанс от спонтанен аборт вследствие на инвазивната процедура (впрочем съществуват различни теории за риска от тази процедура, но тъй като това е отворен научен дебат, нека за момента се доверим на документа за информирано съгласие, който цитирахме по-горе, където са посочени точно тези проценти). С други думи, за да бъдат окончателно диагностицирани 6 деца с вродени аномалии (които най-вероятно също предстои да бъдат убити), между 1 и 3.2 здрави деца (т.е. между 0.5% от 200 и 1% от 320) няма да видят бял свят, заради предизвикан от процедурата спонтанен аборт.
И всичко това – по официални данни. Нека само маркираме няколко други въпроса, които официалните статистики не биха и посмели да коментират. В настоящото изчисление:
- Приемаме, че рискът от аборт вследствие на инвазивната процедура е наистина под 1%. Има изследвания, които посочват по-големи числа. Нещо повече, хорионбиопсията, която е единственото изследване, което може да се направи в по-ранните седмици на бременността (т.е. когато се прави скринингът), се счита от различни автори за изследване с по-висока степен на риск. Освен това, както от цитираното изследване е видно, рискът може значително да се повиши, в зависимост от опита на извършващия процедурата лекар;
- Допускаме, че всяка жена прави само по една инвазивна процедура, което в някои случаи не е вярно, т.е. реалният риск на жената ще се умножи по броя процедури, които се извършат;
- Считаме за „абнормен резултат“ такъв, който отговаря на риск, изчислен от скрининга, по-голям от 1:250 (съгласно написаното в научната литература). Жени, които имат близък до този резултат (а в някои случаи и в пъти по-малък риск) обаче също се подлагат на последващи изследвания, както може лесно да бъде открито в различни интернет форуми на бременни жени. В тези случаи шансът за фалшиво положителен резултат ще е доста над 5%;
- Приемаме, че всички родители наистина ще направят инвазивната процедура и лекарите или техни приятели, роднини и пр. няма „да ги посъветват“ да махнат плода „за всеки случай“;
- Не вземаме предвид стреса, който преживяват жените (и семействата), на които е казано, че детето може да има рядко генетично заболяване. Както е добре известно, големият стрес също е противопоказен по време на бременността.
Какви са приоритетите на съвременната медицина в тази ѝ област?
И така, опитахме се да представим изчисленията, които се премълчават, но които могат да се изведат лесно от официалната статистика. Целта обаче не беше „да се включим в залаганията“ кой да живее и кой – не. Искаме да видим много ясно каква е истинската цел на съвременната (полит-коректна) медицина в тази ѝ област. Става очевидно, че основен приоритет е да „даде право на избор“ на родителите с деца с генетични проблеми (казано иначе, да ги насочи да убият плода).
Очевидно е, че това е поне толкова важно, колкото да се съхрани живота на здравите деца, защото в противен случай няма как да си обясним, че „медицината“ по официални данни, според изводите от официални статистики е готова да пожертва между 1 и 3.2 здрави деца, за да даде „право на избор“ на 6 семейства, които очакват деца с генетични проблеми.
Ако вземем предвид и останалите фактори, които споменахме, тези числа очевидно ще са още по-стряскащи. Повече от ясно става, че „правото на избор“ е един от многото съвременни идоли на съвременната пропаганда, на който тя не се посвенява да принася своите човешки жертвоприношения – съвсем официално, арогантно и… „в името на човека“.
