Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Новото пандемично споразумение на СЗО и какво ще означава то за България

Световната здравна организация, която натрупва все повече функции и власт за глобално управление на здравните системи по целия свят, напредва с проектите си за ново Пандемично споразумение и нови Международни здравни правила. Тъй като те ще засегнат пряко живота и здравето на всеки от нас, не можем да си позволим да не следим какво точно се случва.

Мнозина погрешно смятат, че СЗО е частна организация или НПО. Но всъщност тя е създадена и съществува като клон на ООН през 1948 г., като част от следвоенните усилия на държавите за мир и общо съвместно съществуване и развитие. Мащабът ѝ е огромен, в нея членуват всички 194 държави, освен една (Лихтенщайн). Макар част от финансирането ѝ да идва от членски внос на самите държави, друга идва от частни фондации (основно тази на Бил Гейтс, както и Алиансът за ваксини GAVI, също създаден от Бил Гейтс), което и дава основание на някои да смятат, че СЗО поддържа нечии частни интереси. Факт е, че най-големият донор на СЗО е САЩ, а на второ място е фондацията Гейтс.

В СЗО липсват официални механизми, позволяващи тя да бъде напусната

Ролята на СЗО изпъкна много по време на ковид кризата, и ако дотогава по-голямата част от обществата да не знаеше, че държавата им е поела ангажимент към подобна организация да спазва спуснатите отгоре решения, вече узна. В много страни започнаха да се чуват гласове и призиви за излизане от СЗО и хората таят подобни надежди, включително и в България. 

Всъщност СЗО се оказва поредната организация, в чиято конституция липсва разпоредба за излизане на страните. През 2020 г. президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще оттегли финансирането си за СЗО. Това беше възприето като знак на желание за напускане на организацията. САЩ са може би единствената или една от малкото държави, които са разглеждали подобен въпрос в законодателството си. Съгласно резолюция, приета от двете камари на Конгреса на САЩ през 1948 г., Съединените щати трябва да дадат едногодишно предизвестие и да платят много големи суми, ако желаят да напуснат. Така или иначе, не се стигна до това, а само до намаляване на сумата, с която САЩ финансира СЗО.

Теоретично всички експерти са съгласни, че държава-членка не може да бъде принудена да остане. На практика напускане (временно) e имало, но не на някоя от по-малките държави. През 1949 г. Съветският съюз обявява напускането на страните от Източния блок поради опасения, че Съединените щати са твърде доминиращи. Тези страни се връщат едва след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г., а липсата на официален механизъм за оттегляне позволява на СЗО да класифицира съветското членство като „неактивно“, а не като „оттеглено“.

Точно заради такива случаи ООН в крайна сметка създава правила – Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. и нейното разширение от 1986 г. – които разглеждат как страните могат да напуснат многостранна организация, от която няма разпоредба за оттегляне. САЩ са сред онези, които не са ратифицирали тези споразумения.

Напускат ли СЗО Китай и Русия

Да погледнем и примера на две от световно най-неприеманите в момента държави – Китай и Русия – държави, за които се смята, че вървят в обратна на Запада посока и уж са несъгласни с глобализацията и трансхуманизма. Китай (когото всички обвиняват за коронавируса) и Русия (където след началото на войната мнозина бяха почти сигурни, че ще има излизане от СЗО), в момента не дават никакви признаци, че ще напуснат организацията, напротив, участват във всички заседания, готвят се за подписването на новите документи.

СЗО и глобалният контрол – членките все още могат да противодействат

Реалистично ли е да се смята, че страна като България би могла просто така да напусне, както ООН, така и СЗО, която е агенция на ООН? През март 2022 г. България е подписала поредното си двугодишно споразумение за сътрудничество със СЗО. Но и не бива да мислим за СЗО като за нещо непоклатимо и непобедимо, защото вътре в нея реално се води борба срещу опитите за налагане на пълна глобализация и контрол, а и в самата конституция на организацията все още има механизми за отхвърляне на някои решения при несъгласие.

Когато е обвинявана в желание за глобален контрол, СЗО винаги отговаря, че окончателното решение за това какво се приема е на самите държави-членки. И това действително е така. Съгласно членове 19 и 21 от Конституцията на СЗО, организацията може да приема правнообвързващи конвенции и разпоредби, но след това те все още трябва да бъдат одобрени от национални органи, като например парламенти или министерства. След като това одобрение бъде дадено, държавите представят инструмент за ратификация, в който също декларират, че са съгласни да бъдат обвързани от разпоредбите на конвенцията. По този начин конвенциите стават обвързващи, едва след като преминат през целия процес на ратификация и само за онези държави-членки, които са го направили.

Затова СЗО иска законово усилване на властта си

Плановете на СЗО за глобален контрол в здравната област вече не са новост за никого. Ако преди година-две можеше да сме шокирани при налагането на едно или друго решение, сега сме на етап да знаем какво предстои и само да отбелязваме, че тази или онази стъпки вече са предприети. 

И така, очакваната следваща стъпка на СЗО беше да приеме законодателна основа, която да ѝ даде права за по-пълен контрол в бъдеще. Два са документите, в които организацията иска да приеме изменения – това са Договорът за готовност и отговор на пандемия (т.нар. Пандемично споразумение) и Международните здравни правила. В момента се работи и върху двата документа, като целта е проектите да бъдат готови за приемане на Международната здравна асамблея през май 2024 г. 

Международните здравни правила и Пандемичното споразумение ще обвържат двойно държавите-членки с разпоредбите на СЗО

Договарянето на нов многостранен договор за по-малко от три години е изключително необичайно. На държавите бяха дадени само 4 месеца, за да внесат изменения в Международните здравни правила, а експертите, които пишат доклада за т.нар. Нулев проект на пандемичното споразумение, също критикуваха кратката времева рамка, в която трябваше да бъде изготвен докладът.

В същото време предвижданата връзка между двата документа остава неясна. В настоящата им форма има съществено припокриване в почти всички регулирани области и сякаш не е ясно защо СЗО използва ресурси за договаряне на два международни инструмента с припокриващ се обхват и съдържание. Всъщност е ясно – целта е възможността решенията на СЗО да станат правнообвързващи за държавите да е двойно подсигурена. 

Намален е срокът, в който дадена държава-членка може да подаде откази или резерви. Досега държавите разполагаха с 18 месеца, за да се откажат от измененията на Международните здравни правила, а според новия проект ще имат само 10 месеца. 

Предложени изменения в Международните здравни правила

През януари 2022 г. правителството на САЩ представи предложение за изменение на 13 разпоредби от Международните здравни правила. През май 2022 г. делегатите на 75-ата Световна здравна асамблея приеха само една поправка, а за всички останали, свързани с възможността СЗО да обяви извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение, без първо да се консултира със засегнатите държави членки, и със създаването на нова декларация за извънредна ситуация от средно ниво, сметнаха, че е необходимо повече време за обсъждане.

През цялата история на СЗО предложените изменения никога не са били толкова интензивно обсъждани като ревизиите, предложени от Съединените щати през 2022 г. Това вероятно е свързано с факта, че залозите са високи, предвид катастрофалния мащаб на пандемията от COVID-19.

Проектът, по който предстои да се гласува, е твърде дълъг и няма да го разглеждаме в подробности, само ще отбележим три от посоките, обект на най-големи опасения и критики.

Първо: разширяване на ситуациите, които представляват извънредно събитие 

Понастоящем Генералната дирекция на СЗО има правомощието да декларира за извънредно събитие такова, за което е решено „че представлява риск за общественото здраве на други държави чрез международно разпространение на болестта и потенциално изисква координиран международен отговор“.

Новите предложения се стремят да разширят значително ситуациите, при които Генералната дирекция (ГД) може да обяви извънредна ситуация за общественото здраве, което води до множество правни и практически последици. 

Предлага се да се даде на ГД правомощието да обявява „междинен сигнал за обществено здраве“, когато събитие за обществено здраве не отговаря на критериите за извънредно събитие, но „изисква повишена международна осведоменост и дейност за готовност“, а също и Генералната дирекция и/или един от шестте регионални директори на СЗО да могат да обявят извънредна ситуация за общественото здраве от регионално значение. 

Разширен е и списъкът със събития, които по подразбиране активират задължения за докладване (от националните фокусни центрове в рамките на държавите) към СЗО, за да включи „групи от тежка остра пневмония с неизвестна причина“ и „групи от други тежки инфекции, при които предаването от човек на човек не може да бъде изключено“. 

Не е ясно как се оценява сериозността на дадено събитие. В нито едно от предложенията за изменение не се посочва ясен референтен показател за „тежко“ или „животозастрашаващо“ заболяване. Така липсва гаранция, че извънредно положение ще се обявява само ако наистина сме изправени пред сериозна опасност за здравето, заслужаваща най-високо ниво на предупреждение. Вижда се как юридическата рамка се разширява дотолкова, че в нея да може да влезе голям кръг от събития, така че СЗО да може да действа с развързани ръце.

Второ: доминиране на СЗО в обявяването на извънредно положение и в налагането на „препоръки“ за справяне

Вторият вид промени целят превръщането на СЗО в глобален законодател за извънредни ситуации в здравеопазването, след като същата организация е декларирала извънредно събитие. Предлага се понастоящем необвързващите временни и постоянни „препоръки“ относно медицински и/или немедицински противодействия за справяне с извънредно събитие, да бъдат превърнати в задължителни препоръки. Това ще стане, като в чл. 1 на Международните здравни правила се премахне думата „необвързващи“ преди „постоянни препоръки“ и „временни препоръки“. 

В същата посока е и предложението за нов чл. 13A: „Държавите признават СЗО като ръководен и координиращ орган на международната реакция на общественото здраве по време на извънредно събитие и се ангажират да следват препоръките на СЗО в своята международна реакция на общественото здраве.“ 

Като се има предвид съдържанието на препоръките, които СЗО може да издаде, това вероятно ще доведе до конфликти между задълженията на държавите в областта на правата на човека съгласно международни и регионални договори. Това напомня на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, задължаващи държавите да налагат санкции на лица, заподозрени във финансиране и насърчаване на тероризма след 11 септември, което противоречи на задълженията на държавите в областта на човешките права, и някои от тези случаи по-късно бяха осъдени от Европейския съд за правата на човека.

Трето: разширяване на изпълнителните правомощия на СЗО при извънредно положение

Третият вид промени касаят разширяване на обхвата на изпълнителните извънредни правомощия на СЗО. Докато преди СЗО е смятана повече за нормативна организация, през последните десетилетия тя все повече се стреми да влезе и в изпълнителния процес. 

Новите предложения предвиждат не само създаването на база данни, съдържаща подробности за съставките, дизайна, производствения процес или всякаква друга информация, необходима за улесняване на здравните продукти, необходими за реагиране на потенциалните извънредни събития, но и създаване на хранилище от клетъчни линии за ускоряване на производството на подобни биотерапевтични продукти и ваксини, разработване на подходящи регулаторни насоки за бързо одобрение на здравни продукти. 

И, разбира се, две неща, станали печално известни от последната епидемия – разработване на „механизъм за оперативна съвместимост за сигурен глобален цифров обмен на здравна информация“, включително за цифрови здравни сертификати и проследяване на контакти, и осигуряване на институционален капацитет за глобално управление на „инфодемията“, за „противодействие на разпространението на невярна и ненадеждна информация относно общественоздравни събития, превантивни и противоепидемични мерки и дейности в медиите, социалните мрежи и други начини за разпространение на такава информация“. 

Пандемичното споразумение обещава зачитане на човешките права, суверенитет и право на здраве, но доказателствата сочат друго

На фона на цитираните промени в Международните здравни правила, интересно звучат някои от членовете на другия документ – Пандемичното споразумение. Човек се чуди как да ги съвмести с практиките, вече познати ни от управлението на ковид кризата, а и от изказаните намерения на СЗО за бъдещи пандемии. Колко от тези заявления видяхме изпълнени през последните две години?

„1. Зачитане на правата на човека – изпълнението на Пандемичното споразумение ще бъде при пълно зачитане на достойнството, човешките права и основните свободи на хората и всяка страна ще защитава и насърчава тези свободи. 

2. Право на здраве – ползването на най-високия достижим стандарт на здраве, дефиниран като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на възраст, раса, религия, политически убеждения, икономическо или социално състояние. 

3. Суверенитет – държавите имат, в съответствие с Устава на ООН и принципите на международното право, суверенното право да определят и управляват своя подход към общественото здраве, по-специално превенцията на пандемии, готовността, реакцията и възстановяването на здравните системи, съгласно техните собствени политики и законодателство, при условие че дейностите под тяхната юрисдикция или контрол не причиняват щети на техните народи и други страни. Суверенитетът обхваща и правата на държавите върху техните биологични ресурси.“

СЗО ще има правото да обявява пандемии и ще изземва от функциите на националните държави 

И над всичко отново стои лайтмотивът за правото на Генералния директор на СЗО да обявява извънредни събития и пандемии: „Признавайки централната роля на СЗО като ръководен и координиращ орган на международната здравна работа и имайки предвид необходимостта от координация с регионални организации, субекти в системата на Обединените нации и други междуправителствени организации, Генералният директор на СЗО, в съответствие с условията, посочени тук, обявява пандемии.“ 

В някои от членовете виждаме опит да се поправят грешки от ковид кризата – сега се говори за създаване на глобален механизъм за обезщетение за наранявания, причинени от пандемични ваксини. Споменава се как всяка страна в договорите за доставка или закупуване на ваксини и лекарства, трябва да се стреми да изключи клаузи за обезщетение на купувача/получателя с неопределен или прекомерен срок, както и да изключи от договорите разпоредбите за поверителност, които служат за ограничаване на разкриването на срокове и условия. Държавите се насърчават да упражняват надзор и докладване на лаборатории и изследователски съоръжения, които извършват работа за генетично изменение на организми с цел повишаване на тяхната патогенност и преносимост, за да се предотврати случайно освобождаване на тези патогени.

Единната нишка, преминаваща и през този документ, е изземването на много от функциите на националните държави, и съсредоточаването на всякакъв вид власт при прилагането на здравни мерки в ръцете на СЗО. Особено внимание се обръща на принуждаването на държавите-членки да отделят още по-голямо финансиране на СЗО в специални фондове за пандемии, като дори има изискване държавите членки да отпускат суми или медицински персонал на някои от по-бедните, когато това им бъде поискано от организацията.

Предложенията на СЗО са в нарушение на човешките права

Много от предложените промени вероятно ще доведат до намеса в редица права на човека, сред които правото на здраве, включително принципа на информирано съгласие и правото на достъп до безопасни и ефективни медицински продукти, както и правото да не да бъдат подлагани без свободно съгласие на медицински или научни експерименти, които са част от забраната за изтезания. 

Засилването на дейностите на СЗО за управление на инфодемията пък се намесва в друга група човешки права – правото на свобода на изразяване и на получаване и разпространение на информация, включително здравна информация, правата на здравеопазване и наука, правото на неприкосновеност на личния живот. 

Остава и проблемът как правните последици от обявяването на извънредно събитие да бъдат отменени при прекратяването му. По-специално, остава неясно как нелицензираните медицински продукти, които бързо са били „включени в спешен списък“ от СЗО и са минали през извънредно одобрение (както се случи с ковид ваксините), могат да бъдат извадени от този спешен списък след прекратяване на извънредното събитие. По пътя на логиката, след като ковид вече не е извънредно събитие, ваксините би трябвало да минат през много по-дългия и щателен процес на стандартно одобрение, но дали това ще се случи, особено след като държавите така или иначе са закупили милиони дози? 

Масови критики срещу предложенията на СЗО

Този път предложенията на СЗО за промяна в двата документа са обект на бурна критика и протести не само сред юристи и експерти, но и на национално ниво у държавите членки. Първо, самият доклад на експертната комисия върху проекта за пандемично споразумение съдържа много критики, макар и изказани в мек препоръчителен тон. 

Отделно във всяка държава членка имаше комисии, които трябваше да разгледат проектите и да напишат мнения и коментари. Реакциите на повечето държави към частите от документите, осигуряващи власт на СЗО над националните здравни институции, са унищожителни. Вече на всички е ясно накъде водят плановете на СЗО, това се видя още по време на ковид кризата, и ако тогава все още някой имаше съмнения, че става дума за изгубване на националния суверенитет, сега това се говори директно и не се крие. СЗО твърди, че си е „взела урок“ от това къде е изпуснала юздите и е имала пробойни.

Затова на асамблеята през 2024 г. се очаква голяма битка и спорове и този път подписването на двата нови документа няма да бъде безпроблемно, то дори виси на косъм. Не само държава като САЩ внесе през февруари 2023 г. законопроект, според който обявено от СЗО пандемично положение не може да бъде прието от САЩ, без да мине одобрение на Сената. 

Реакцията на България 

Но дори България този път реагира адекватно. В коментарите към документите, подадени от нашето Министерство на здравеопазването към СЗО, се съдържат решителни протести върху конкретни членове, заявяване на позицията на България, че няма да ги приеме, защото не желае нарушаване на националния си суверенитет. 

Дали България ще има политическа воля да продължи тази борба и да защити позицията си в световната организация, предстои да видим. Едно е важно да разберем – в случая наистина има достатъчно законодателни условия България сама да реши какво да приеме, какво да подпише и какво да ратифицира, дори без да излиза от СЗО. Не можем да ползваме извинението, че някой друг ни налага нещо. Колкото повече обществото е информирано и заявява позиция и натиск върху управниците ни, толкова по-голям е шансът нежеланите от нас промени да не могат да минат.

Последно качени