Нашата епоха се характеризира с постоянното разделение в обществото на две крайности. Все по-често се правят прибързани заключения, водени от инженерите на модерните “прогресивни” идеологии и с лекота се “канселират” хора и явления. Вкарани сме в черно-бял свят, в който няма нюанси, а съществуват само две несъвместими една с друга противоположности.
Кенсъл култура
Остракирането някога е било присъщо само на елита, но в модерните времена, когато всички са свързани чрез глобалната мрежа, кенсъл културата е в разцвет и достига до всички. Тази култура е воюваща, но тя отстоява и воюва за определени идеологии и е важно какво точно иска да остракира и коя идеология защитава.
Крайните позиции и лицемерието
Покрай войната в Украйна светът се раздели на две – защитници на Путин и защитници на Украйна и Зеленски. На Запад русофобите преобладават и се наблюдават притеснителни тенденции и събития. Омразата към Путин прераства в пълно канселиране на руските култура и изкуство, което води до забраняването на руски класики в литературата и киното. Това обаче е много странно, тъй като всеки може да чете например „Моята борба“ на Хитлер, а светът е заливан от десетилетия от холивудски продукции със съмнително качество и вредни идеологии. Нека припомним големия провал на Дисни, които преди по-малко от две години отказаха да променят политиката си и превърнаха филма „Мулан“ в реклама на китайското правителство, което до ден днешен извършва геноцид срещу уйгурите. Същата тази компания днес се обявява срещу Русия и руснаците и призовава към канселиране на руското изкуство.
Информационната война
Става видно как се насажда омраза и настройване срещу една страна, едно зло, докато лицемерно се прикрива или откровено толерира друго зло. Системата се бори да заличи всякаква възможност да се погледне обективно на събитията и да се потърси истината. Информационният поток се цензурира, за да притисне обикновения човек да вземе отношение единствено на базата на пропагандата на двата лагера. От едната страна стои имперската система, а от другата – псевдодемократичната; изход като че ли няма. Емоциите на хората се бомбардират в чувството им за справедливост, а това замъглява здравия разум.
Време е разумните да излязат от пропагандната машина на Системата, чиито играчи само привидно враждуват помежду си.