Goblin Mode или човек в „режим на гоблин“ е фразата на годината за 2022, избрана от Oxford University Press, която се занимава с публикуването на престижния Оксфордски английски речник. Методът, чрез който се избира дума на годината е описан като сериозен изследователски процес, който включва ежемесечните уеб базирани публикации, стартирал през недалечната 2004 година.
Четящата аудитория е включена за първи път да участва чрез гласуване в настоящата класация. Думата или фразата победител обикновено отразява водещото настроение за широката общественост през текущата година. Но дали наистина е така или зад тази подредба се крие инженеринг на мисленето на масите, предстои да видим?
Какво е goblin mode?
Как да разбираме фразата – човек в режим на гоблин? За повечето ни сънародници и тези мои познати, с които споделих новината, „Goblin Mode“ е малко далечен и трудно преводим на български израз, ако не прибавим допълнителни подпорки от обяснения. Защо обръщаме внимание тогава на тази новина и защо е толкова важна за споделяне, ще се запитат някои?
Нека да започнем с това, че в глобалния ни малък свят, повечето големи медии като BBC, CNN, The Guardian… отделиха цяла статия, посветена на думата за 2022-ра (a, в нашия случай имаме цял израз). Според изявлението на Oxford Languages, терминът се дефинира като „вид поведение, което е безполезно, самовлюбено, мързеливо, мърляво или алчно, по начин, който обикновено се отхвърля от социалните норми или очаквания.“
Наблюдението на Oxford University Press е, че много хора възприемат така наречения „гоблин режим“, поддавайки се на мързеливо и апатично поведение по време на пандемията. Терминът е жаргонен и често се ползва в изрази като „аз съм в режим на гоблин“ или „да премина в режим на гоблин“.
Как го описват големите медии
Медията CNN на свой ред представя израза на годината – Goblin Mode по следния драматичен начин: „Докато четете това, огледайте се, още ли си сте в леглото, има ли купчини дрехи и кутии с храна за вкъщи разпръснати по пода? … Дори не ви пука? Ако е така, може би вече сте в „режим на гоблин“. С облекчаването на ограниченията на Covid терминът „гоблин режим“, продължава да има влияние според анализаторите от Oxford University Press, защото хората осъзнават, че не искат да се върнат към стария си начин на живот. Другата дума, която участва във финалния спринт заедно с Goblin Mode, е метавселена.
Докато трае финалното гласуване, списанието PC Gamer моли читателите си „да оставят настрана дребните различия и да гласуват за „режим гоблин “вместо „метавселена“ като Оксфордска дума на годината“, защото според изданието „режимът на гоблини управлява“.
„Гоблинът в теб“
Президентът на Oxford Languages, Каспър Гратвол, явно вдъхновен от избрания израз, презентирайки го споделя, че според него живеем във време, когато хората откриват и прегръщат своя вътрешен гоблин и призовава всеки да го направи. След тежките две години, които изживяхме – казва той – „режимът гоблин“ резонира във всички нас, защото се чувстваме малко претоварени от всичко преживяно.
Тази дума, според лингвистите от Oxford Languages демонстрира облекчението, с което обществото признава, че не сме идеализираните, вечно усмихнати, щастливи лица от Instagram.
Откъде произлиза думата
Гоблин възниква като нарицателна дума в английския, шотландския и ирландския фолклор, като общ термин за всички видове зли или пакостливи духове. Появява се като израз през Средновековието и намира разпространение във фолклора на редица европейски култури. За българите е позната може би най-вече от книгите на Дж. Р. Р. Толкин, където той нарича гоблини – гротескни, чудовищни създания.
На средновековен латински gobelinus означава дявол или демон. Присъства в старолатинския също като cabalus или gobalus и прави връзка с гръцката дума – κόβαλος (kobalos), която означава – мошеник, бяс, гоблин.
Тогава как да разбираме призива на Каспър Гратвол, всеки да открие и прегърне гоблина в себе си? Предвид оригиналните корени на думата – всеки да открие демона в себе си и да се идентифицира с него, може би?
Идентификацията с Гоблин
Както Богари медия писа в една друга статия, използването на думи и фрази е безобидно само на пръв поглед. Чрез думите, човек „нарича“ („обрича“) битието си, създава реалности, в които след това живее. Дори и да не си дава сметка, какво говори и какви последствия ще има в живота му, последствията са вече задействани, чрез механизма на словото. И ако за средновековния човек все пак гоблинът е бил същество или същност извън него, съвременният човек е призован да се идентифицира с гоблин.
Под формата на нещо уж забавно, неусетно се променя съзнанието на хората чрез разговорната реч, за да се инициира общество от хора-хибриди (между човек и демон), щастливи, че са открили гоблина в себе си.
Главното тук е, че има режисиран „натиск“ чрез престижна институция като Oxford Languages, която дори по някакъв начин си измива ръцете от отговорност, като включва читателите да гласуват. Крайният победител е изборът на народа, сиреч да бъдат гоблини. Но дали е така?
Една лъжа повторена достатъчно пъти, започва да се възприема за истина. Тези, които умеят да ползват силата на езика, знаят, че е мощен инструмент за промяна на битието и мисленето, и в двете посоки – за добро или за зло. Навлизането на определени изрази в разговорната реч е част от натиска над съзнанието на хората, за да се промени вроденият им образ по подобието на Твореца.
Трендът като инструмент на социалния инженеринг
Хаштагът #goblinmode в TikTok се използва като бунт срещу тенденцията, която е свързана с това, да бъдеш „най-добрата версия на себе си“ и демонстрация на всичко това в социалните медии. Ако едната крайност е да се показва фалшива розова реалност в личните профили, социалният инженеринг, скрит зад #goblinmode тласка обществото към противоположния полюс, съответно да бъде най-лошата версия на себе си. Дали зад това не се крие и друг мотив, например нуждата от апатични и мързеливи хора, спящи, зомбирани пред екраните, които се манипулират по-лесно?
Отговорът в случая не е в крайностите, а в правилната подредба между Дух, душа и тяло или в така наречената Божествена пропорция, която е мярка за това, що е Човекът. Тези, които се отвращават от лицемерието и показността в социалните мрежи усещат, че многоизмерното човешко същество не може да се изчерпи с добре поддържан маркетингов профил.
Но бягайки от фалша на единия тип социални мрежи, биват уловени от друг тип мрежи, целящи подмяната на човешкото естество и самоличност. Призивът, хората да се олицетворяват с гоблини определено разрушава образа на човешкото същество и го отдалечава от замисъла на Твореца. Въвежда се тенденция, хората да наричат сами себе си с имена, които преди векове са били предназначени само за нечовешки същества. И всичко това подправено с липсата на каквото и било чувство на срам.
Обяснението на английски за „режим гоблин“ започва с “unapologetically”…тоест състояние, в което не искаш извинение, че си такъв, какъвто си… тоест гоблин.
Социалния феномен
Ако приемем, че “goblin mode” е вид реакция на хората, които искат да се оттеглят от живот, управляван от филтри – така поне твърдят защитниците на жаргонния израз, ще има ли път назад за хората-гоблини? Може би ще има такива, които никога няма да могат да излязат от образа на мързелив демон-гоблин и това ще стане тяхна нова природа, забравили, че някога са били хора и дори какво е да си Човек? А дали и това не е целта на лингвистичното програмиране, на което сме свидетели? Във времето, в което живеем, може би едно от най-големите предизвикателства е да опазим Човешкото Естество в себе си.
