Натискът от страна на САЩ към България за вдигането на ветото върху приемането на Северна Македония в ЕС става все по-голям през последните седмици. За съжаление, той не е само на политическо ниво. Освен неприемливите за София директни призиви по дипломатически канали за вземане на решение, което очевидно е намеса в суверенното право на България да защити историята си и правата на българите в Северна Македония, сега ставаме свидетели на началото на нова версия на македонския лобизъм от страна на САЩ, а именно, „продуцентство“ на научни новини в подкрепа на тезата, че Северна Македония е древна държава с основателни претенции за език, култура и история.
Подобен „филм“ вече сме гледали много пъти
Още от литературното пространство на романа „1984“ на Джордж Оруел, в който правителството имаше специално министерство за промяна на историята според настоящата си политика. За какво точно става дума в случая със спора между България и Северна Македония?
Вече имаше редица изявления от страна на държавни служители на САЩ, които показаха ясно решимостта на Вашингтон да повлияе на решението на България да одобри преговорите за присъединяването на Северна Македония към ЕС. След като Франция пое председателството на ЕС от началото на тази година, заместник помощник държавният секретар на САЩ Габриел Ескобар проведе разговори с Франция за „същественото значение на членството в ЕС за всички страни от Западните Балкани без изключение“.
На фона на този натиск, Скопие продължава да отстоява позицията си, че правителството на Северна Македония защитава единствено националните интереси на страната, въпреки че тези „интереси“ са дискриминационни към българската история и българското население на територията на страната. А и защо да не го прави, след като позицията на САЩ е, че България използва кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС за решаване на двустранния спор със Северна Македония в своя полза.
Габриел Ескобар заяви пред Свободна Европа още през септември 2021 г. (https://www.svobodnaevropa.bg/a/31469073.html), че „САЩ ще продължат да оказват натиск върху София до намирането на компромис“. А през ноември 2021 г. българският посланик в САЩ Тихомир Стойчев получи писмо от 13 американски конгресмени, в което те настояваха България да отмени ветото си. Сред тях е и Клаудия Тени, която наскоро повдигна въпроса за налагане на санкции срещу България заради ветото ни върху членството на Северна Македония в ЕС.
Дотук нищо ново в света на политиката
Но в началото на февруари американски конгресмени поискаха резолюция за обявяването на септември 2022 г. за „Месец на македоно-американското културно наследство“. Началото на резолюцията започва с думите: „Има следи за това, че най-ранното македонско присъствие на континенталната територия на САЩ е от около 1492 г.“, т.е. годината, в която Колумб достига до Бахамските острови.
Тук няма да се спираме на абсурдността на това твърдение, защото при липсата на конкретна дата и факта, че Колумб акостира на островите в западната част на Атлантическия океан на 12 октомври 1492 г., излиза че македонци са изпреварили Колумб в откриването на континента Америка, тъй като Бахамските острови не са „континенталната част на САЩ“. Сенаторите от САЩ обаче очевидно не държат на историческата истина, а на възможността да превърнат проекторезолюцията в продължение на актовете на дипломатически натиск.
Това пренебрежение към американската история си е за сметка на самите сенатори и хората, които са ги избрали. Проблемът е в това, че те си позволяват да постъпват по същия небрежен и парадоксален начин и към българската история. В едно от твърденията си сенаторите се позовават на книгата на българския журналист и публицист Стоян Христов „Това е моята страна“. Те твърдят, че книгата е посветена на Македония, въпреки че авторът се самоопределя като българин от Македония.
Може би затова Централното ръководство на Македонските патриотични организации в САЩ изпраща до Конгреса обръщение, в което апелира за промяна на формулировката на „македонски език“ и „македонци“ в проекторезолюцията:
„Като македонски американци, ние сме доволни да видим резолюцията на Конгреса (House Resolution 741), която предлага септември 2022 г. да бъде обявен за Месец на македонското американско наследство. Налице е обаче проблем с формулировката на резолюцията, тъй като включва израза „честване на македонския език“. Използвайки „македонски език“, резолюцията напълно пренебрегва приноса на македонските американци, които са имигрирали в Америка преди Втората световна война, и приноса на техните потомци, родени в Америка, които са се идентифицирали и продължават да се идентифицират като българоезични македонци. „Македонският език“ е част от новата етническа македонска идентичност, която придобива видимост чак след Втората световна война със създаването на етническа македонска държава в рамките на Югославската федерация…
Нашите американски предци преди 1945 г. са били македонци и са определяли себе си като „македонци“, но са използвали термина „македонски българи“ или „български македонци“, за да се разграничат от другите етноси в Македония. Преди Втората световна война „македонец“ не е етнографски, а географски термин и преобладаващото мнозинство от македонците преди 1945 г. са се определяли като македонски българи…
Тази резолюция признава единствено етническите македонци от миналото и настоящето, които обаче реално никога не са били някакъв фактор до периода след Втората световна война, когато създадената от Югославия днешна Северна Македония като федерална югославска единица започва сериозно да насърчава етническата македонска идентичност със собствен т.нар. „македонски“ език с помощта на югославската образователна система и практики на етническото прочистване.“
„Логиката“ зад тези ходове
Да, страхът на Вашингтон от руско и китайско влияние в една малка страна, която географски е част от Европа, а геополитически е част от евро-атлантическото пространство, е логичен. И политически е оправдано САЩ да подкрепят евроинтеграцията на Западните Балкани. Но не и на цената на „изковаване“ на македонски език и култура, които в духа на политиката на Тито и левичарските организации зад него в бившата Югославия правят това за сметка на българската история и самоопределянето като българи на граждани на Северна Македония.
И ако все още някой се съмнява, че вече има „продуцентски план“ за популяризирането на идеята за древна македонска държава, език и култура, които Северна Македония е наследила, нека видим още една „гореща“ новина от миналия месец. Тя е също важна в хронологията на събитията по спора между България и Северна Македония, защото по познат холивудски маниер създава прецеденти, които впоследствие да бъдат приети за научен факт.
Един от най-големите колекционери на древно изкуство в света, Майкъл Стайнхард, 81-годишен специалист по хедж фондове, е бил обвинен от правосъдието в САЩ, че притежава незаконно антики, които са били иззети и върнати на държавите, от които са били изнесени нелегално. Той се е съгласил да се раздели с колекцията си, за да не бъде съден. И в този ред на събития България е получила обратно воински шлем от IV–III в. пр.н.е.
Дотук добре. Но ето интересната част
Американските експерти определят произхода на този шлем от района на сегашното с. Плетена, област Благоевград и твърдят, че е бил притежание на Филип Македонски. Церемонията по връщането на артефакта се е състояла на 10 февруари в Консулството на България в Ню Йорк, а консулът от българска страна е връчил на представителите на службите на САЩ благодарствени писма от името на министър Бойко Рашков за успешната им работа съвместно с ГДБОП.
Сега вече как ще спорим, че няма македонско малцинство на територията на България? Или още по-добре, в името на добросъседство да „потвърдим“ научно, че шлемът е на Филип Македонски и да го предадем на Скопие?
Да, ама за целта ще ни трябва експертното мнение и на учените от БАН, а те в момента не са много щастливи от правителственото решение за бюджета им за следващата година. Така че очевидно ще трябва да видим още няколко епизода на „кукловодите“ от Холивуд (които са майстори в налагането на определено мислене сред широката публика), за да разберем как продължава историята.
Защото САЩ ще продължат да „продуцират“ нови актове на македонски лобизъм в областта на науката, историята и масовата култура докато тезите на документи като проекторезолюцията за месеца на македонската култура в САЩ не стигнат поне популярността на Макдоналдс и холивудските филми. А благодарното правителство в Скопие ще помни и ще показва благодарността си чрез политическите си решения в полза на приятелите от САЩ.
