На 2 септември Ирландската комисия за защита на личните данни взе решение да наложи рекордна глоба от 225 милиона евро на притежаваното от Facebook приложение WhatsApp. Причината е нарушаване на правилата на ЕС за поверителност на данните според GDPR регламента. По думите на регулатора WhatsApp не е успял да каже ясно на европейците как се събира и използва тяхната лична информация по GDPR, както и как WhatsApp споделя данни с Facebook.
Каква е предисторията
Още през 2014 г., когато WhatsApp беше придобит за първи път, съоснователят и главен изпълнителен директор Ян Кум заяви следното: „Ето какво ще се промени за вас, нашите потребители: нищо. WhatsApp ще остане автономен и ще работи независимо“, увери той. На своя уебсайт WhatsApp заявява, че споделя с Facebook телефонни номера, данни за транзакции, бизнес взаимодействия, информация за мобилни устройства, IP адреси и друга информация, но не споделя лични разговори, данни за местоположението или дневници на обажданията.
Въпреки уверенията на WhatsApp, че личните разговори са криптирани и няма да бъдат споделяни с Facebook, промяната предизвика объркване и недоверие у потребителите, заради което актуализацията на политиката за поверителност беше отложена от първоначално планираната дата през февруари. Но дори новата дата през май не успя да спре отлива на потребители и преминаването им към алтернативни приложения.
Глобата на WhatsApp е най-голямото наказание, което ирландският регулатор е наложил за нарушения на Общия европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), но тя не е нито първа, нито единствена в света на Big Tech.
Случаите досега
През 2019 г. Google беше глобен с 50 милиона евро от френския регулатор за поверителност (органът по защита на личните данни) CNIL за нарушения на рекламните GDPR изисквания. CNIL заяви, че е наложила глобата поради „липса на прозрачност, неадекватна информация и липса на валидно съгласие относно персонализирането на рекламите“.
Компании като British Airways, H&M и Marriot Hotels са изправени пред наказания от европейските правителства за нарушаване на правилата по GDPR. През юли 2021 пък Националната комисия за защита на личните данни на Люксембург глоби Amazon със 746 милиона евро за нарушаване на правилата на GDPR относно използването на потребителски данни в рекламата.
Кое предизвика промяната в дигиталния пазар
Всичко това се случи в резултат на предложената на 15 декември 2020 г. регулация за цифровите услуги (Digital Services Act) на ЕС, която е и свързана със европейския закон за защита на личните данни (GDPR). Тя (DSA) постави по-големи изисквания към технологичните гиганти. От тях вече се изисква да публикуват подробности за своите онлайн рекламодатели и да показват параметрите, използвани от техните алгоритми за предлагане и класиране на информация.
Първоначално се смяташе, че тези регулации ще останат на хартия, но последвалите събития и особено огромната глоба на Amazon показаха, че ЕС набира скорост в прилагането им. Не е тайна, че много от големите технологични компании са базирани в страни като Ирландия и Люксембург, където се очакваше регулаторите на данни по GDPR да не са така строги. Наложените глоби обаче, и то точно от Ирландия и Люксембург, дават ясно послание, че Европа има намерение да защити поверителността на данните на гражданите си, което е изключително важно в днешния дигитален свят.
Наистина ли ни пазят законите
Независимо от опитите на регулаторните органи да наложат някакъв контрол над дигиталните данни, държавите винаги остават една стъпка назад спрямо технологичните фирми. Пазарът на информация носи огромни печалби, а отделно националните агенции за сигурност имат приоритет над всички в достъпа си до лични данни.
Големите глоби, наложени на Big tech компаниите, са като “настъпване по малкия пръст” и всички граждани трябва да са наясно, че така или иначе личните им данни са достъпни под една или друга форма и никога не могат да имат 100% сигурност в поверителността им. Много показателни са и скорошните разкрития, че дори Whatsapp, който най-много се рекламира с криптирането на данните си, всъщност споделя някои от разговорите на потребителите си с Facebook.
Разследване на ProPublica от 7 септември разкрива, че Facebook е наел повече от 1000 подизпълнители на договор в Остин, Тексас, Дъблин и Сингапур, които пресяват съдържание, подадено за злоупотреби от потребители на Whatsapp. Наемайки подизпълнители, Facebook винаги може да каже, че той самият не се занимава пряко с данните.
От миналата седмица е и изказването на американския сенатор Рон Уайдън, който е разтревожен от данните от вътрешно разследване на проекта RAVEN – мощен аналитичен инструмент за данни, разработван от частни компании за американските имиграционни власти с цел откриването на хора без разрешение за работа в САЩ. Уайдън е загрижен, че чрез този инструмент се заобикаля Четвъртата поправка и данни за финансовото състояние и локацията на американските граждани се търгуват от неясни брокери на данни.
Информацията е може би най-ценната стока на днешния век, стока, за която се водят невидими войни, и никой, дори обикновеният гражданин, не може да смята, че това не го засяга и може да остане встрани.
