Студио Градът с дискусия и анализ на тема „Новите политически проекти“
Фигурантите в политическия шах Има спешна нужда от връщане на обществения дебат около ценности и устои. Какъв е плодът на вече над 40 дни шумни протести? Има ли антидот срещу хроничното недоволство, което се култивира от години в обществото? Има ли някой от „новите водачи“, който да се е разкаял за тъмното си минало и не води ли следването на такива до задънена улица?
Отровното трио, Христо Иванов и други организатори определят протеста като ценностен, но умело избягват темата чии ценности защитават протестиращите. Не представят нова, работеща визия, която българското общество да последва, под предлог, че още не е настъпило времето. Думите им приличат на неизпълнените предизборни обещания и илюзорни политически програми, които съпътстват не една и две „спасителни“ кампании. Най-голямата слабост на протеста – различните политически формации, които се борят за оставка на правителството, са се компроментирали още от генезиса на партийния си живот с многобройните си политически предрешения и грехове.
Диктатура ли е управлението на Борисов? Повече от месец в България свободно тече антиправителствен протест. Възможно ли е такова нещо да се случи, ако наистина има ограничение на правата ни, както ни убеждават Корнелия Нинова и Президента Радев? Протестите ескалираха в бунт и гражданско неподчинение, блокади и лишаване на гражданите от правото им на предвижване. Множеството инциденти говорят за очевидната агресия от страна на протестиращите, както и за фрагментацията в общественото пространство. До какво води разделянето на агитки и кой се възползва от разклатените нравствени устои на гражданското общество?