Откакто светът беше подложен на т.нар. ковид криза, инжектирането на хората с нов вид препарати, обосновано наричани генна терапия, по някакви причини стана жизненоважно за властта в целия свят. За налагането му бяха мобилизирани абсолютно всякакви методи – постоянно насаждане на страх, цензура на несъгласието, ежеминутна пропаганда, подкупване, принуждаване, насилствено налагане.
Политическа злоупотреба с психиатрията
Дойде време да си спомним и за още един метод, използван от потисническите режими като инструмент за унищожаване на инакомислещите – обявяване на противниците за психично болни. Психиатрията притежава вградена способност за злоупотреба, която е по-голяма, отколкото в други области на медицината, и може да се използва за заобикаляне на стандартните правни процедури за установяване на вина или невинност. Използването на болници вместо затвори не позволява на жертвите да получат правна помощ, прави възможно задържането им за неопределено време и дискредитира индивидите и техните идеи. По този начин, когато откритите съдебни процеси са нежелателни, те се избягват.
Младото поколение може би не знае, че политическата злоупотреба с властта, поверена на лекарите, и особено на психиатрите, има дълга и богата история, например по време на нацистката епоха и съветското управление, когато религиозните и политически дисиденти са етикетирани като „психично болни“ и подложени на нечовешко „лечение“. В Съветския съюз това е много широка практика, като дори се създава специална диагноза за политическите противници – “бавна шизофрения”, която позволява да бъдат затваряни в психиатрични институции.
Но особено тежко и ужасяващо е да се четат фактите за злоупотребата с психиатрия и изобщо с медицината в нацистка Германия. Повече от половината от всички германски лекари се присъединяват към нацистката партия, надминавайки броя на записалите се от всички други професии. От самото начало Германското медицинско дружество играе най-важната роля в нацистката медицинска програма, започвайки с маргинализацията на еврейските лекари, преминавайки към принудително „експериментиране“, „евтанизация“ и стерилизация. 300 000 души са стерилизирани и 77 000 са убити само в Германия. Психиатрите играят важна роля в създаването на система за идентифициране, уведомяване, транспортиране и убиване на стотици хиляди „расово и когнитивно компрометирани“ лица и психично болни в условия, които варират от централизирани психиатрични болници до затвори и лагери на смъртта. Вземането на хиляди мозъци от жертви на евтаназия демонстрира начина, по който медицинските изследвания са свързани с психиатричните убийства. Германия е управлявала шест психиатрични центъра за унищожение: Бернбург, Бранденбург, Графенек, Хадамар, Хартхайм и Зоненщайн.
Възродени практики от тоталитарните режими
Виждаме, че възраждането на подобни идеи прави първи стъпки в някои публикации на психиатри и психолози напоследък. Хората, нежелаещи да се инжектират с иРНК препаратите, се обявяват за психично болни или увредени. В статия, публикувана в The Journal of Clinical Psychiatry, авторът предлага няколко възможни диагнози на хората, които се колебаят или отказват да се ваксинират. Първият вариант е хората погрешно да надценяват способността си да оценят собствената си безопасност и да попадат в т.нар. “ефект на Дънинг-Крюгер”, като смятат себе си за по-компетентни, отколкото в действителност са. За такива хора авторът допуска, че четат и се образоват доста, но от алтернативни източници, а не от официалните.
Тук може доста да се спори какво означава официален източник, защото дори организации като СЗО, които дават здравни препоръки на целия свят, са частни, а регулиращите агенции в държавите, като например Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) са до голяма част финансирани отново от частни фондации от типа на фондацията на Бил Гейтс (това са данни, които лесно могат да се проверят).
Ако пък говорим за официални медии, отново стигаме до имената на същите фондации и корпорации, които или ги притежават, или ги финансират. Съвсем наскоро излезе проучване, което показва, че Бил Гейтс е дал 319 милиона долара под формата на различни грантове за големи медии в различни държави и съответно си е осигурил там поток от изгодна за него информация. Става дума за медии като CNN, NBC, NPR, PBS, The Atlantic, BBC, The Guardian, The Financial Times, The Daily Telegraph, Le Monde, Der Spiegel, El País and Al Jazeera. Всичко това съвсем не са някакви конспиративни теории, а официално публикувани факти.
На фона на това е меко казано непрофесионално учен да използва термина “алтернативни източници” като мръсен, или най-малкото да не покаже и двете страни на монетата.
Гордостта на предубедения
Едностранчивият подход на автора се вижда и по това, че слага само “антиваксърите” в графата на ефекта на Дънинг-Крюгер, като че ли само те надценяват собствената си компетентност, когато е очевидно, че всъщност това се случва в средите на “проваксърите”. Някой дори би могъл да поспори дали точно при тях не преобладава самонадценяване и развитие на самосъзнание за някаква висша класа, стигащо дори до патология, фанатично убеждение в собствената правота и превъзходство. Често това се доказва, когато в разговор или спор стане ясно, че всъщност “проваксърът” не е наясно какъв е механизмът на действие на т.нар. “Ваксини”, а само заклеймява опонента си на базата на “науката казва”, “Аз вярвам на науката”, позовавайки се на куха пропаганда на статуквото.
Продължавайки с диагнозите, на второ място авторът на статията споменава “параноя и психоза”, при която ваксините са схващани “налудно” (видиш ли) като токсично биологично оръжие, създадено от безмилостни авторитаристи с намерение за преследване. “Параноята може да се превърне в агресия, когато усещането за заплаха се засили. Психиатрите трябва да могат да разграничат отказа от ваксина въз основа на непсихопатологични причини (напр. страх от игли; желание първо да се види резултатите от повече инокуланти; погрешна оценка на собствения риск от заразяване с COVID-19 и неговия потенциал за заболеваемост и смъртност) от откровена психопатология. Страхът от неизвестното може да трансформира предпазливостта в параноя и налудно разстройство.”
Класическа манипулация
Странно и възмутително е един учен да пристъпва към проучване и изводи с такова солидно предубеждение и без да отчете фактите. Това противоречи на всякакъв научен подход. Непредубеден човек веднага би могъл да види, че горепосоченият цитат за параноята и психозата е напълно валиден и за “проваксърите”, които живеят в ежедневен ужас от коронавируса и наистина развиват параноичен страх от преследване, смятайки, че вирусът ги дебне отвсякъде. Чак стигат до това да одобряват ограничаването на свободите на неваксинираните под претекста, че ги застрашават, при положение, че нали уж те са защитени от “ваксината”, както и предвид факта, че ваксинираните доказано могат да преболедуват и да заразяват. А това ги прави по-скоро тях заплаха за тези, които не са се инокулирали със “спасителната течност” на фармацевтичната индустрия.
Авторът е проявил такова “тунелно виждане” към темата, че изобщо не взема предвид многобройните други причини, поради които някой би отказал ковид ваксинация. А и едностранното налагане на ваксините срещу Ковид като единствено решение на пандемията, въпреки противоречивите данни, както и непрестанната пропаганда от големите медии, осъждането на всяко противно мнение без аргумент за това, няма как да не породи съмнение у всеки мислещ човек.
Удобното обяснение защо “хората са заблудени”
Нека да погледнем още един цитат от статията: „Масова истерия, а не масова заблуда е терминът, който разговорно се използва, за да опише културно споделени и санкционирани фалшиви вярвания сред големи групи в отговор на възприемана заплаха – често цитиран пример са процесите срещу вещици в Салем. Възприеманите заплахи могат да насърчат култова атмосфера, в която лидерите доминират над психологически уязвимите бъдещи членове, като твърдят, че предлагат защита от възприемана споделена опасност. „Обещаната защита“ от неразбираемата заплаха насърчава чувството за психологическа безопасност, засилено от споделените вярвания и чувства на съмишленици, които защитават самия култ от възприемани външни заплахи.” Типичен прийом за манипулация е да се атакуват точно лидерите на конкретни граждански движения.
Тук виждаме същото. Очернянето на всеки лидер (и концепцията за лидер като цяло) всъщност е познат похват, особено в съвремието ни на настъпващата либерална култура на постмодернизма и неомарксизма. Затова и в “модерната” политика е по-лесно да има колективни органи, зад които да стоят скрити интереси, същевременно да няма персонална отговорност. Да звучи познато? “Експертите казват”, “Учените са категорични”, “Науката е непротиворечива” – все удобни фрази, но кои са личностите няма значение, важна е мантрата.
Освен това, с риск да се повторим – нима горепосочения цитат изцяло не може да се отнесе за поддръжниците на ковид ваксините? Нима възприеманите заплахи от коронавируса не насърчават култова атмосфера, в която политическите лидери и фармацевтичните фирми доминират над изплашените хора, като твърдят, че им предлагат защита от споделената опасност? Нима обещаната защита – ваксините-панацеи, не насърчава чувството за психологическа безопасност и не създава кръг от съмишленици, който отчаяно брани култа към ваксините от всякакви критики и външни заплахи?
Това, което авторът описва като психопатологични случаи, със сигурност се среща в малка група хора, които наистина са зле информирани или силно податливи на налудни теории и практики – но дали те са т.нар. “Антиваксъри” или всъщност са поддръжниците на “ваксините” всъщност е спорно. Статията е силно манипулативна, поставяйки тези хора само в единия лагер, и нещо повече – слагайки мнозинството под този знаменател.
Да не бъдем слепи или наивни
Ако всичко това беше просто изразено мнение на някой човек, не би имало проблем. Проблемът идва, когато психиатър с научни титли не само публикува в научно списание статия с тон на последна инстанция, но и призовава всички психиатри да се присъединят към него и да действат за ограничаване на свободите на хора, отказващи иРНК препарати.
Ако сме забравили уроците на историята или те просто не са достигнали до нас като информация, достатъчно е да видим, че и в нашето съвремие се случват подобни неща. В Китай тактиката за очерняне и затваряне на политически противници в затвори и болници никога не е преставала. През изминалите две години станахме свидетели как практики за изземване на лични права и свободи, следене, затваряне и т.н., характерни за Китай и уж немислими за западните демокрации, всъщност много лесно бяха възприети от последните.
Време е да си припомним, че титлите лекар или психиатър не са гаранция за авторитет, хуманност и добронамереност, и в този смисъл не са причина за сляпо доверие.
