На 26 януари Berliner Zeitung съобщи новината, че четирима известни учени химици са написали писмо до Угур Шахин, главният изпълнителен директор на BioNTech – компанията, разработила ваксината Comirnaty. В него те споделят своите притеснения и произтичащите от това въпроси за съдържанието на ваксината, за оцветяването и липидните наночастици.
Учените са: Йорг Матисик, професор по аналитична химия в университета в Лайпциг; Джералд Дайкър, професор по органична химия в Рурския университет в Бохум; Андреас Шнепф, професор по неорганична химия в университета в Тюбинген; Мартин Винклер, професор по материали и процесно инженерство в Университета за приложни науки в Цюрих.
За читателите ни следва да отбележим, че те не се противопоставят на новата иРНК технология по принцип, тъй като смятат, че тази биотехнологична иновация може да отвори много нови възможности в медицината. Според тях технологията е многообещаваща, но и много сложна, и макар да предвиждат, че тя може да се използва успешно в терапията на рака в бъдеще, ситуацията с ваксината срещу ковид трябва да се диференцира и разгледа по друг начин. Тъй като съдържа основателна критика и повдига легитимни въпроси, публикуваме тяхната позиция.
„Като химици, ние нямаме впечатлението, че този продукт в момента може да се използва като масова ваксина“, пишат учените и продължават с конкретни въпроси, по които имат несигурност.
Въпроси за оцветяването
Първият от тях се отнася до информацията в листовката за продукта Comirnaty®. Тъй като там е отбелязано, че: „Ваксината е бяла до почти бяла дисперсия“, четиримата учени питат:
„Как се получава тази значителна разлика в цветовете; почти всички използвани вещества са безцветни, така че може да се очаква бял цвят. Откъде идва сивият тон? Това примеси ли са?“
Андреас Шнепф, който работи в университета в Тюбинген, пояснява: „Възможно е хапче, течност или дисперсия да са оцветени. Но сивият цвят, т.е. „разредено черно“, едва ли би бил очакван резултат в процеса. Трябва да знаем дали става дума за замърсяване. При хапче, което не е бяло, се предполага, че нещо се е объркало. Имаме нужда от разяснения по този въпрос от BioNTech.“
Авторите на писмото обясняват, че са наясно с големите трудности при контрола на качеството в иРНК технологията, но са „много заинтересовани“ да чуят от BioNTech какви методи за осигуряване на качеството използва компанията.
Въпроси за съдържаната иРНК и някои от помощните компоненти
„Как се осигурява постоянно качество на продукта или как можете да гарантирате до каква степен иРНК, която трябва да бъде пакетирана, присъства в липидните наночастици? Как се контролира концентрацията на активното вещество иРНК в отделните партиди и каква е концентрацията на активната съставка в липидните наночастици по отношение на тази извън частиците?“
Четиримата учени се занимават и с проблема за физическото разграждане на компонентите и веществата, които се обработват, използват и съдържат в активната съставка на ваксината. Те включват „компонентите ALC-0159 и ALC-0315“, които от своя страна са необходими за образуването на липидни наночастици, основен компонент на технологията на иРНК. В една от информационните листовки за безопасност може да се прочете, че „ALC-0315 дразни както очите, така и кожата или лигавиците“. Професор Шнепф вижда проблем в това отношение: „Ако може да раздразни очите или кожата, какво се случва с тъканта? Тук имаме нужда от яснота“.
„Има ли в момента текущи или планирани проучвания за локализиране на местонахождението на веществата, които се използват само като добавки, след употреба? Има ли допълнителни планирани или текущи проучвания за определяне на токсикологичните ефекти на веществата или техните биологични продукти от разграждане?“
Въпроси за страничните ефекти
Четиримата автори споделят наблюденията си, че има очевидно различни странични ефекти при ваксини с различни партидни номера. Това е въпрос, който вълнува все повече хора и получава различни обяснения, само не и официални. Немските химици все пак са добронамерени и предполагат, че големият натиск върху производството в огромни количества може да доведе до различни резултати в отделните партиди, което обаче е неприемливо.
„Някои странични ефекти се появяват бързо след ваксинацията и много по-бързо, отколкото човек би очаквал, ако това беше свързано с образуването на шиповия протеин. Тук е по-вероятна токсична или алергична реакция, която би могла да се ограничи чрез допълнителни изследвания на съставките. Следователно въпросът е дали подобни разследвания са в ход или са планирани“.
Авторите препоръчват на фирмата да се съсредоточи много повече върху проблема със страничните ефекти и също така да включи в тази дискусия лекарите, които трябва да съветват пациентите.
Знаем, че много хора, макар и без необходимото специализирано образование, и досега си задаваха подобни въпроси за иРНК-препаратите. Цитираните учени стигат до същите въпроси на база опита си и конкретните си проучвания върху препарата на Pfizer-BioNTech. Въпреки че във всички официални медийни публикации и изказвания непрекъснато се повтаря как всичко около тези препарати е проучено, изпитано, контролирано, всъщност дори няма физическа възможност това да е така, особено отчитайки фактора време.
Интересно е, че накрая Berliner Zeitung прави препратка към стара статия от 19 ноември 2019 г., която съобщава за тогава все още новообявените технологии за иРНК ваксини и един от интервюираните е точно Угур Шахин. Тогава, през 2019, статията завършва така: „Сега новата ваксина се тества в клинични проучвания върху хора. Учените се надяват на одобрение след пет до шест години“.