Британска Колумбия става първата канадска провинция, която декриминализира малки количества твърди наркотици. Тя е една от най-големите провинции в Канада и вече прилага план, който я превръща в първата провинция в страната, която декриминализира няколко твърди наркотика.
От вторник (31.01.2023 г.) на жителите на провинцията, навършили 18-годишна възраст, е разрешено да носят със себе си до 2.5 г твърд наркотик като кокаин, хероин, фентанил, метамфетамин и морфин, информира BBC.
Федералното правителство е разрешило на Британска Колумбия да приложи този план в рамките на 3 години, като през това време наркотиците ще продължат да бъдат незаконни, но хората, притежаващи до 2.5 г няма да бъдат арестувани или обвинявани съдебно и наркотикът няма да им бъде конфискуван. Вместо това, на жителите, притежаващи тази доза, ще се предлага информация за здравни и социални услуги.
За и против. Борба със следствието вместо с корена
„Декриминализирането на хората, които употребяват наркотици пречупва страха и срама, свързани със злоупотребата със забранени вещества, и им помага да се чувстват в по-голяма безопасност, когато прибягват до животоспасяваща подкрепа“ – казва Дженифър Уайтсайд (Jennifer Whiteside), министър, отговарящ за психичните разстройства и зависимостите в Британска Колумбия.
А федералният министър Каролин Бенет (Carolyn Bennett), отговаряща за същия ресор, споделя, че тази стъпка е „съществена промяна в политиката по отношение на наркотиците, която благоприятства насърчаването на отношения, основани на доверие и подкрепа в здравните и социални услуги за сметка на по-нататъшно криминализиране.“
Поддръжниците на този план се надяват той да разреши проблема с рязкото нарастване на смъртните случаи от свръхдоза, които са вече 10 000, откакто Британска Колумбия обяви през 2016 г. смъртните случаи, свързани с употребата на наркотици, за извънредна ситуация в общественото здравеопазване.
Много от критиците на този план казват, че той не стига достатъчно далеч и че 2.5 г са твърде нисък праг, който няма да промени ситуацията при хора, употребяващи големи количества наркотици. А позицията на Главния следовател на провинцията Лиса Лапойнт (Lisa Lapointe) е доста радикална:
„Честно казано, насоките за неприлагане на санкции за малки количества наркотик няма да доведат до сериозна разлика в краткосрочен план.
Истинска декриминализация според мен би било, когато наркотикът, с който разполагаш за лична употреба, си е за лична употреба и полицията няма място в това. Какво си решил да използваш за своите лични нужди си е твой личен избор.“
Мнозина се изказват против декриминализирането на наркотиците, като Чък Дусет (Chuck Doucette), председател на Канадската мрежа за предпазване от наркотици (Drug Prevention Network of Canada), който заявява за в. “Ню Йорк Таймс”, че „улесняването на употребата на наркотици за зависимите е нещо като палиативна грижа. Това е като да ги осъдите на бавна смърт от наркотиците, докато ако им помогнете да се откажат от тях, да си върнат живота, те могат да се радват на този живот.“
Той нарича този план избягване на проблема и добавя, че на зависимите от наркотици трябва да се помогне, като се прицелим в корена на причините, довели ги до това да започнат да ги употребяват.
Опити с подобни мерки не са дали добър резултат
Други противници на въпросния план изтъкват, че той даже може да влоши ситуацията, припомняйки почти идентичен експеримент в щата Орегон (САЩ), започнал преди 2 години. Неотдавнашен одит на Здравната служба на Орегон (Oregon Health Authority) посочва, че мерките са били изключително неефективни в опита да се намалят случаите на смърт от свръхдоза и нивата на злоупотреба с наркотици, като и в двата случая показателите са се влошили.
Експериментът в щата Орегон е целял като краен резултат зависимите да бъдат доведени до центрове за рехабилитация, но е установено, че по-малко от 1 процент от регистрираните, че употребяват наркотици в щата – или 136 човека – са направили някакъв опит да постъпят в такъв център в периода след декриминализацията.
Новото дъно?
Всъщност какво точно се цели с този план, след като подобен на него се е провалил тотално, стъпвайки на подобни добри намерения? Не се ли насърчава и улеснява зависимият, който в определен етап вече почти няма сили да упражни личен избор да се откаже от наркотиците? Не се ли насърчават и улесняват и изкушените да опитат за първи път? И не е ли наистина по-добър подходът да се потърсят корените на този вече придобиващ ужасяващи размери проблем не само в провинция Британска Колумбия? Копае ли ново дъно „развитото общество“ на Канада?
